15 септември 2025 г.

Отмина първият учебен ден. С празненства, с Химна, с „Върви народе възродени“, със знамена, с речи – често досадни за всички присъстващи в училищните дворове. Преди няколко дни коментирах едно софийско училище, или по-скоро неговия патрон. Ставаше дума за 36-то училище „Максим Горки“.

Но днес ще спомена едно друго училище – в Русе, носещо името на Христо Ботев. Не, не – няма да критикувам Ботев. Неговото име говори достатъчно. Както е редно, на фасадата на СОУ „Христо Ботев“ в Русе ни посреща барелефът на великия поет-революционер. А, до него, само на метри от Историческия музей, който трябва да пази „паметта“ на нацията има плоча в „памет“ на „офицерите-русофили“ – „за вечна дружба с великия руски народ“. А на посочената паметна плоча, за България – няма и дума!

Плоча на фасадата на СОУ „Христо Ботев“ в Русе

Винаги в такива случаи питам: „Кое точно му е великото на руския народ? Но моля – конкретно, а не с общи приказки!“. Може би е „велик“, защото от векове търпи да го управляват с нагайката? Не знам, но чакам отговор – досега май напразно! Няма да питам, дали някъде из страната има паметник на „офицерите-русофоби“, които просто били Българи и бранили Родината си от руските посегателства!

Едно от имената на „офицерите-русофили“ е на Тома Кърджиев. Име, известно на русенци, но малко непознато за повечето българи. Та нека внесем малко яснота.

Още 25 годишен, Тома Кърджиев участва в подготовката на Старозагорското въстание, но е арестуван по донос на русенския митрополит Григорий Доростолски и Червенски. Обвинен е „че готви бунт против султана“. Година по-късно активно се включва в подготовката на Априлското въстание, но е принуден да бяга в Гюргево. Участва в Руско-турската война (1877 – 1878).

Минават години. През 1886 г. е извършен преврат, като в деня на преврата – 9 август, русофилската опозиция в Русе свиква митинг. Ораторите Тома Кърджиев и Теодор Теодоров приветстват преврата и отправят нападки срещу кабинета на Петко Каравелов и княза. Кметът Петър Винаров чете резолюция в която се казва, че русенци одобряват детронацията и имат доверие на временното правителство. Тома Кърджиев демонстративно скъсва портрета на княза и заплашва с уволнение държавните и общински служители.

Княз Александър I Български (Батенберг) е арестуван и отведен под конвой в Буховския манастир край София, а след това през Оряхово, бива отвлечен с яхта, която по ирония на съдбата се казва „Александър I“, по Дунава (обърнете внимание) в Русия, в гр. Рени, охраняван именно от Тома Кърджиев.

В „Окупационен фонд, основан за създаване на Руско-Дунавска област“ (съст. Димитър Петков, 1993) четем „Секретно съобщение на управляващия руското консулство в Русчук до началника на Азиатския департамент от 20 март 1886 г., № 45„:

Факсимиле от „Окупационен фонд…“

Забелязахте, нали? Кърджиев сам отива в руското консулство и предлага услугите си – да организира комитети за сваляне на Княза! А след преврата, ще повикат руския императорски комисар да поеме управлението, и да бъде избран княз, посочен от Императора. Руския император! За „услугата“, Кърджиев иска 20 000 златни франка!

Документите доказват, че старанието на Кърджиев и дейността му срещу България, е толкова добре оценена от Азиатския департамент, че получава дори над 2 пъти повече от поисканото – 45 000 златни франка! Това четем отново в „Окупационен фонд…“

А аз като един съвестен „счетоводител“ изчислявам, че 45 000 златни франка се равняват на 2250 златни Наполеона от по 20 франка, с по 5,8 гр. злато всеки. Или общо над 13 килограма злато! Днес Кърджиев е гордост за Русе – цял музей, че и училище прославят името му (не знам с какво – няма и да вляза да видя!), а в него, децата сигурно изучават „родолюбивото“ му дело. Но не знам дали учат за „цената“ на това „дело“! Едни 45 000 франка! Златни! Е, поне са доста повече от 30-те сребърника, платени за Христос …

Същият (не Христос – Кърджиев!) ще направи и втори опит за преврат. В началото на 1887 г. част от избягалите в Румъния офицери, начело с майор Петър Груев и капитаните Радко Димитриев и Анастас Бендерев, не без помощта на Азиатския департамент създават емигрантска организация под името „Революционен комитет“, която си поставя за задача да подготви въоръжено въстание в България, разбира се с помощта на Русия. Очевидно и в нейна полза! За тази цел ръководителите на заговора разчитат само на армията, без да се надяват на каквато и да е подкрепа от страна на българската общественост. Гражданското общество създава първият комитет „България за себе си“, събрал в себе си 72 въоръжени мъже. Най-подготвени за бунта се оказват гарнизоните в Силистра и Русе. В Русе участва и русофилски комитет с председател Тома Кърджиев.

Останалите верни на клетвата пред Родината русенски офицери и войници от Пети пехотен Дунавски полк успяват да потушат метежа. В условията на въведено извънредно положение, пред възможността да избухне гражданска война, Регентството предпочита да действа с подчертана твърдост. Военен съд осъжда ръководителите на бунта на смърт. За национално предателство! Което днес удобно сме забравили, защото неговото име носят улица, музей, че даже и училище!

А на фасадата на СОУ „Христо Ботев“ в Русе, само на метри от Историческия музей, който трябва да пази „паметта“ има плоча в „памет“ на „офицерите-русофили“ – „за вечна дружба с великия руски народ“…

Библиография

Димитър Петков (съст). (1993). Окупационен фонд, основан за създаване на Руско-Дунавска област. Русе: Сексагинта Приста.