Изчаках да минат няколко дни, за да не правя реклама на т.нар. „протест срещу еврото“. Но има нещо, което ме притеснява и искам да споделя.
Разхождайки се преди дни забелязах центъра на София облепен с плакати, призоваващи „Да запазим българския лев“. Абстрахирам се от идеята на протеста – аз нямам нужда да бъда убеждаван „за съветска власт“. Но у мен възникват няколко простички въпроса.
1. Организатор е „Движение „23 септември“. Движение, на чиято страница е записано „Българите чувстват дълбоко неудовлетворение от сегашната система, носеща само глад и национално унижение“. Аз не знам, коя организация има право да говори от името на „българите“, но аз не съм от „неудовлетворените“. Напротив, смятам, че България никога в своята многовековна история не е била по-процъфтяваща. Ако някой може да ми даде пример за обратното – моля! А доколко „сегашната система носи глад и национално унижение“, можем да преценим от препълнените колички в супермаркетите, от препълнените кафенета по улиците, от препълнените с българи плажове – и у нас, и в съседните Гърция и Турция! А колкото до „националното унижение“ – България не е вече „16-та република“, а е равнопоставена с още 26 други държави в равнопоставен съюз. И българският език стои на банкнотите, с които се разплащат над 300 милиона европейци.
А датата 23 септември е свързана с едни безсмислени бунтове, финансирани от Коминтерна в Москва, гръмко наречени „Септемврийско въстание“, че и „първото антифашистко в Света“, в момент, когато „фашизмът“ току-що се е появил. Не в България, а в Италия! И което въстание, Димитров и Коларов вдигат в Северозападна България, за да могат още на третия ден, бързо-бързо да избягат в съседна Югославия, и оттам – във Виена (а не в Москва)!
2. Един малко по-внимателен поглед ще види, че „Българският лев“ на плакатите е изобразен в червена петолъчка! А тя никога не е била „български“ символ. По-скоро е символ на комунизма, който знае от къде тръгва, за да се разпространи из целия свят – т.нар. „експорт на революция“! Е, слава Богу – не успя!
И още един цинизъм – когато българският лев имаше червена петолъчка, на него имаше надпис: „Банкнотата е обезпечена със злато…“. Долна лъжа, защото през 1962 г, когато е пусната тази емисия, трезорите на БНБ са празни! Всичкото злато е изнесено и продадено от СССР!
Банкнота от 1 лев, емисия 1962 г.
3. Кой финансира тази кампания? Със сигурност не са „гладните и унизените“! А подобна кампания струва скъпо! Затова винаги се сещам за един консулите в древния Рим – Марк Катон, който преди да отсъди за вината на този или онзи, се питал: „Cui bono?“ – Кой има полза от случващото се?
Малко дълго се получи, затова ще завърша с една позабравена фраза:
„Човек, който не е бил социалист преди 25, няма сърце. Ако продължава да бъде социалист след 25, няма глава“.
Повече за Септемврийското въстание
Повече за Трите фалита на НРБ