„Децата днес обичат лукса; имат лоши маниери, презрение към авторитетите; те показват неуважение към по-възрастните и обичат да си бърборят, вместо да се упражняват. Децата вече са тирани, а не слуги на своите семейства. Те вече не стават, когато по-възрастните влязат в стаята. Противоречат на родителите си, бърборят пред гости, поглъщат лакомства на масата, кръстосват крака и тиранизират учителите си.“
Бих добавил още, че те не отстъпват място на по-възрастни, на майки с малки деца или на инвалиди в автобуса или трамвая! Сигурно „Демокрацията“ не ги е научила! Ами научете ги Вие! Нали това са ВАШИТЕ деца и внуци! Демокрацията не Ви го е забранила. И ако си мислите, че цитираните по-горе думи са на някои от последните членове на някоя западаща соцносталгична партия или най-малкото – на пенсиониран учител по „Морал и право“ (защото изучавахме и такъв предмет в училище), или по физическо възпитание (като онзи герой от филма „Вчера“), то вижте следващия цитат:
„Не виждам надежда за бъдещето на народа ни, ако то зависи от днешната разюздана младеж, тъй като всички младежи са неописуемо безразсъдни.“
Познато, нали? Да напомня, че днешната „разюздана младеж“, всъщност са децата на чалга-поколението, възпитано не от „Демокрацията“, а от родители, повечето от които родени по време на Соца! За които „културата“ беше да слушат „сръбско“ и да пъхат банкноти в деколтето на поп-фолк певици.
Но не за музикалните вкусове иде реч, а за сравнението на днешния ден с миналото. И за това, колко всъщност всяко следващо поколение е по-различно (не казвам по-лошо), в сравнение с предходното! Така че следващия път, когато чуете „Каква младеж имаше при Социализма!“ с удивителен знак накрая, припомнете на „агитпропа“ (или просто глупак) тези два цитата. Всъщност, забравих да кажа, кои са авторите им – първият от тях се приписва на Сократ, а втория – на Хезиод!
Но всъщност – каква е истината за младежта при Соца? Живях няколко години от този период в съзнателния си живот и мога доста да разкажа, но за да избегна всякакъв субективизъм, а и за да не попадна в хипотезата на Дънинг-Крюгер, ще цитирам други. И то не кои да е, а ония, които бяха „по-равни от другите“, Не се смейте – имаше такива! Затова – цитати, че даже и факсимилета. От „Протокол № 81 от 26 март 1963 г. от заседание на Политбюро на ЦК на БКП с взети решения за: мероприятия за борба с буржоазното влияние сред младежта“.
Четем доклад на ЦК на ДКМС до Секретариата на ЦК на БКП, в който младежкото крило на Компартията сериозно се обезпокоило за възпитанието на младежта и преди всичко, за „проявите на буржоазно влияние“. Явно активистите на комсомола са пропуснали някои от уроците по история или са я учили според марксистките учебници, защото в очите им, буржоазията води „изцяло паразитен и разгулен начин на живот“.
Всъщност, като буржоазия (от френски: bourgeois – жител на голям град, градски човек) се дефинира социална категория, включваща хора с определен културен и финансов капитал, които са част от средните и горни слоеве на средната класа – предприемачи, търговци и занаятчии. Разбирай – гръбнакът на всяко съвременно общество.
Санкюлотите, последователи на марксизма, развил се до „научен комунизъм“ обаче, имат друга дефиниция:
„Доминиращата, експлоататорска, управляваща класа на капиталистическото общество. „Под буржоазия се разбира класата на съвременните капиталисти, собствениците на средствата за обществено производство, които използват наемен труд.“ (Маркс К., Энгельс Ф. Соч., т. 4, с. 424).“
Та според ДКМС, някои младежи са попаднали под „буржоазно влияние“. И в какво се изразяват тези прояви? – ще попитате вие. Комсомолът дава отговор:
„Има една категория млади хора, които водят изцяло паразитен и разгулен живот. Това са най-вече младежи, несвързани с материалното производство, които имат средства и условия за живот без труд… Това е най-покварената част от младежта, която живее главно в София и някои други големи градове. Тези хора лесно се поддават на влиянието на чужденци… Жалкото е, че тези младежи не изхождат само от семействата на бивши хора, а и от работнически и дори от комунистически семейства .“
…
Може би забелязахте израза „бивши хора“. Това е термин, използван от комунистическата власт за обозначаване на представители на предишния политически, икономически и културен елит на Царство България, включващ интелигенцията, предприемачи, офицери, духовници, политици, и други, които са били свързани с „стария режим“ преди съветската окупация и установяването на народната власт.
Но някои от „покварената част“ всъщност били деца „от работнически и дори от комунистически семейства.“ Абе „Crème de la crème“, както биха казали французите, с червена петолъчка. Или със сърп у чук!
„И какво вършат? – Пият – и в кръчми, и в сладкарници, и най-вече в домовете. Пиянството ги е опустошило. Блудствуват – най-вулгарно, нахално, безсрамно. Държат се нагло и дръзко, обществото не ги интересува. Особено е обезпокоително, че при тях попадат и непокварени момчета и момичета, които скоро тръгват по техния път.“
По-нататък документът продължава:
Само „отделни младежи“ злоупотребявали с алкохол. Но пък за сметка на това „мрежата“ се разширявала и алкохол се продавал навсякъде – в бакалии, в млечни барове, дори в сладкарници, които се превръщали в обикновени аперитиви, продаващи алкохол.
„Някъде се счита, че ликьорът, конякът, вермутът, ромът и други от този род са „сладки“, а не спиртни напитки“!
Ето, Партията се грижи за децата, но и за техните родители – седи си детето в сладкарницата, похапва си тортичка или сладолед, преглъщайки и една боза от 6 стотинки, която обикновено беше попрестояла, разбирай резлива. А резливата боза съдържа и малко алкохол – нищо, нека да свиква детето. А таткото в това време ще удари 2-3 бирички, или пък конячета, нали трябва да прави компания на детето! Не рядко дори караше детето да опита от неговата бира, за да види какво е (е, от коняка май не даваха). Детето се мръщи, но таткото настоява…
И какво излиза? Че при Соца коняк, вермут и ром се продавали дори в сладкарниците. И че младежи „злоупотребяват с алкохол“. Че имало младежи, а и девойки, които още 14-16 годишни нито учели, нито работели и ставали хулигани и крадци. Каквито според днешните соцносталгици пък не е имало. Сигурно Политбюро бърка! Или…?
Нищо! Музиката ще спаси Света! Или май беше нещо друго…? Нищо, все пак.
За музиката, за танците и за… Партията между тях
Западната музика при социализма, особено рокът, беше символ на различност, на някаква алтернативност и разбира се, на неизказваната жажда за свобода. Тя изразяваше стремежът към индивидуалност и културна еманципация в контекста на тоталния идеологически контрол и цензура. Рокът беше форма на бунт срещу статуквото, олицетворяваше съпротивата срещу официалната културна политика, която фаворизираше родната естрада (разбирай „Мелодия на годината“) или разни пропагандни и патриотични песни (като фестивалът „Ален мак“). Не сте чували за „Ален мак“? Вижте:
На младежите (а и на по-възрастните) очевидно не се харесваше „Полъхът от Подмосковието“ или песента „Саласпилц“ (търсих, търсих, но не успях да намеря значението на тази дума) на съветските „Пеещи китари“, нито пък изпитваха душевен оргазъм, слушайки „Песен за мълчаливия подвиг“ или за „Орлите на България“, затова пък лакомо „поглъщаха“ музиката на едни други, англоговорящи „пеещи китари“, пълнещи стадиони с фенове оттатък Желязната завеса. За тях, западната музика беше малко бягство от действителността, беше форма на протест срещу ограниченията на системата, срещу еднаквостта, срещу обезличаването, срещу… Абе, бягство в друго измерение!
Но тази музика беше трудно достъпна – слушаха се задгранични радиостанции (не по интернет, а на допотопни радиоапарати на къси вълни), тайно се пренасяха плочи от тираджии или от пътуващи на Запад, но пък с нея се носеше духа на Свободата, на индивидуализма, на бунтарството и непокорството. Което пък го правеше колкото желан от младите, толкова и подозрителен и преследван от властите. Затова и Комсомолът се притеснява:
„Стремеж към лек живот, към подражателство и безгрижие, проявяват и голяма категория млади хора от всички слоеве на младежта, но най-вече ученици и студенти. В София се прочуха така наречените „купони“. Това са младежки /главно ученически/ сбирки по квартири, които по име заместват бившите журове, соарета, джабули и пр. На някои от тях, тайно от възрастните, се пиянства и блудства, слуша се само креслива джазова музика.
Въобще джазът има многобройни поклонници сред младежта. Не са малко онези, които не признават друга музика освен джазовата. Такива младежи и девойки с часове стоят пред радиоапаратите, за да чуят и запишат изпълнението на изтъкнати западни естрадни певци и музиканти, стремят се да се сдобият с техни грамофонни плочи или магнетофонни записи. Тези младежи бурно аплодират сладникавите мелодии, които някои чуждестранни певци и инструменталисти изпълняват на концертите си у нас.
…
Документът продължава:
„Паралелно с джазовата музика вървят и изкълчените танци. С най-голяма сила това се отнася за дошлия от Запад танц „Туист“. Това е един неестетичен, с много динамично темпо танц, който с фигурите си навява еротика и пошлост. Освен това поради неестествените движения на тялото, той е вреден за здравето на танцуващите. Видни учени и лекари на Запад с тревога пишат за масови изкълчвания, за повреди на коляновото капаче, за развиване на сухожилията, получени в резултат на танцуването на „Туист“.
„Гледам и не вярвам на ушите си!“ – казваше проф. Юлиян Вучков. Същото ще кажа и аз. Добре, че в днешните чалготеки в Студентски град не се пуска туист, че знаеш ли, как би изглеждала травматологията на „Пирогов“? Ако разбира се, вярваме на онази група „видни учени и лекари на Запад“. Не ги знам кои са – може да са някъде от Западен Сибир или Западен Магадан? Но все пак – внимавайте с туиста!
…
…
…
Такааа. От туиста, до алкохола и оттам – до „разпространението на буржоазното влияние“ очевидно е една крачка.
„Има някои прояви на еснафство, на липса на младежки идеализъм, на лъжа, на използуване родителския авторитет за користни цели, на вулгарно и дръзко държание от страна на много младежи и девойки.
…младежи – комсомолци отказват да отидат, там където интересите на Родината диктуват, случаи за нареждане на по-лека служба в града и др.
…твърде често синовете и дъщерите на комунисти и други обществено-изтъкнати хора не дават пример – напротив грубо погазват установените порядки.
Може би е време да се помисли защо привилегиите, които са дават на заслужилите бащи, майки и деди се използуват и от синовете и дъщерите.“
Ей до това води джазът! Или туистът! Абе – всякаква западна музика!
Или както се казваше в Съветския съюз –
„Сегодня ты играешь джаз, а завтра Родину продашь!“
За неразбиращите руски език ще преведа:
„Днес свириш джаз, а утре – Родината си ще предадеш!“
Ето така трябва – Комсомолът анализира, прави си самокритика и взима мерки:
„Ние добре съзнаваме, че главната отговорност за тях пада върху Комсомола, комуто Партията е поверила да работи за комунистическото възпитание на младото поколение.
Истината е, че все още много от средствата, които Комсомолът използува не са достатъчно ефикасни, често преминават формално, остават безплодни.
Много примери говорят, че нашата възпитателна работа не успява да създаде сигурен щит и здраво да прегради пътя на буржоазните и нездрави прояви сред някои младежи.“
…
…
„На въпросите за естетическото възпитание на младежта дълго време Комсомолът не отделяше необходимото внимание, смяташе ги за второстепенни. … Сега вниманието на Комсомола е по-здраво насочено към два въпроса – борба за изграждане на комунистически мироглед у всеки младеж и девойка и настъпателна работа за правилно естетическо възпитание на младежта.“
Не се учудвайте. Дори в устава на Димитровския комунистически младежки съюз беше записано, че целта му е възпитание на младежта в духа на марксизма-ленинизма, вярност към БКП, готовност за труд и защита на социалистическото отечество. И сигурно е успял, защото и днес в главите на някои от бившите му членове още отеква залпът на Аврора! (Само да поясня – изстрелът е само един, с халостен заряд и то срещу отдавна опразнения Зимен дворец! Защото по време на т.нар. „Октомврийска революция“ през 1917 г. – дръжте се да не паднете – Русия е вече република! Но за това – друг път.)
Та ДКМС стига до естрадната музика. И до танците:
„Една от основните причини за това е безкритичният внос на чужди естрадни мелодии и танци, които вместо да възпитават, развращават.
У нас ежегодно гастролират голям брой чуждестранни певци и певици, някои от които поднасят на нашия слушател и зрител музика и танци със съмнително качество.“
…
Прекъсвам за момент доклада на ЦК на ДКМС за кратък размисъл. През 1963-та, от когато е документът, у нас гастроли на Бийтълс, Елвис или Чъби Чекър няма. Няма ги и Миле Китич или Весна Змиянац. Гостуват единствено певци и ВИС или ВИГ от соц. лагера и най-вече от СССР. Ако не сте чували горните абревиатури, ще обясня – ВИС е съкращение на „вокално-инструментален състав“, а ВИГ – „вокално-инструментална група“. Така Соцът наричаше всяка група, която днес бихме нарекли „банда“. Но ако ме питате на разликата между тях – до ден днешен не я разбрах.
Та въпросът –кои са тези „голям брой чуждестранни певци и певици, някои от които поднасят на нашия слушател и зрител музика и танци със съмнително качество“, ще остане без отговор. Или по-скоро отговорът е ясен за всички.
…
…
…
…
…
Не че съм очаквал друго, а сигурно и вие, но предложението е ясно – „до нашите подиуми и екрани трябва да се даде широк достъп на изтъкнатите естрадни изпълнители от СССР и другите социалистически страни.“ Защото „съветската естрада сега е малко позната на нашата публика.“
…
…
И ЦК на ДКМС се уговаря с „редица композитори и хореографи да създадат наши модерни танци.“ Защото, видиш ли, ГДР вече са ни изпреварили. Създали „модерния танц „Липси“, който дори добил голяма популярност и в чужбина. Танц, който помогнал много на немските им другари в борбата за опазване на тяхната младеж от „модерния тогава упадъчен танц „Рок-енд-рол“. А в Чехословакия същата роля изиграл танцът „Чарлстон“.
Комсомолът отчита и изоставане в създаването на нови танци – усилия за което се полагали и в Съветския съюз, където Държавният комитет по радиоразпръскването и телевизията организирал цял всесъюзен конкурс за създаване на нови танци. И специална книга издали – „Нови обществени танци“.
…
…
…
Така и не разбрах, дали у нас са издали книга за нови обществени танци. Но пък Българската академия на науките угоднически издава „Български народни песни за Русия и СССР“
В който сборник има песен:
Е, не е съвсем за Русия или за Съветския съюз, но … Всъщност, като се има предвид къде и как завършва земния си път Гошо Мастиката, има връзка!
…
…
…
Не знам дали по нареждане „отгоре“, но през 1965 г. започва да излиза месечното списание на Централния дом за народно творчество „Естрада“ – примерно ръководство и източник на идеи за художествената самодейност, в което освен разкази, стихове и естрадно-сатирични програми, се публикуват и подробни описания на съвременни танци, както български, така и чужди. От списанието разбираме, че са създадени нови български танци – „Пирина“, „Славяна“, „Джинка“, „Липник“, „Дили-дили“, „Албена“ и др. Характерен за някои от тях бил не само неравноделният ритъм, но и начинът на танцуване – в редици, един до друг, младеж и девойка. Убеден съм, че повечето от тях и до ден днешен са в репертоара на редица състави из цяла България и най-вече – в младежките клубове из Студентски град. Или?
Разбира се, подобно списание не може да пропусне и модерни съветски танци като „Йолочка“, „Терикон“, „Елбрус“, „Усмивка“.
…
Без всякаква усмивка (по-скоро с кисела физиономия) ЦК на ДКМС не пропуска да спомене и модата. Смятам да отделя специално внимание на облеклото в НРБ в отделна част, затова ще цитирам само няколко реда.
„1. За модата. Тя е също фактор, който оказва определено влияние за възпитанието на младежите и девойките. Значението на този фактор сега недостатъчно се оценява и използува от Комсомола. От друга страна у някои среди още има неизживени докрай ограничени и дори сектантски разбирания по въпросите за модата.
Нещо повече: има служители в държавни органи, които считат за свое монополно право да определят как да се обличат гражданите. През лятото, например, в гр. Русе, при подготовката на програмата за тържеството по случай 50-годишнината на СРСДМ (Съюз на работническата социалдемократическа младеж – бел. съст.), милиционери се опитаха да арестуват студенти от ВИТИЗ, защото ходели с къси панталони“.
…
В същият документ, ЦК на ДКМС не пропуска да отбележи и „едно обезпокоително положение и по разпространението на филмите от чужбина“, а именно, че „към западните филми, които се пускали по екраните, се проявява голям интерес. В същото време към някои от съветските филми и филмите на другите социалистически страни интересът е по-малък.“
Но ако си мислите, че анализът на Комсомола, оценява филмите до някакви художествени качества – грешите. Причината, според ЦК на ДКМС е в комисията, която извършва селекцията на филми за внасяне от чужбина. И избирала най-добрите западни филми, за сметка на съветски филми с по-слаби художествени качества.
Което пък обяснява онзи прословут въпрос:
„Филмът хубав ли е, или съветски?“.
Въпрос, който две години по-рано „уби“ Сашо Сладура! Но за това – друг път.