„Парите са барометър за достойнствата на обществото. Когато видите, че покупко-продажбите се извършват не със съгласие, а по принуда; когато видите, че за да произвеждате, ви е нужно разрешението на някой, който не произвежда нищо; когато видите, че парите се стичат при онези, които търгуват не със стоки, а с влияние; когато видите, че някои хора стават по-богати чрез подкупи и облагодетелстване, отколкото чрез работа, и вашите закони не закрилят вас от тях, но закрилят тях от вас; когато видите корупцията да се възнаграждава, а честността да се превръща в саможертва — тогава трябва да знаете, че обществото ви е обречено. Парите са средство толкова благородно, че те не се конкурират с пушките и не влизат в съглашателство с жестокостта. Те не биха позволили една страна да оцелее като полусобственост, полуплячка. Всеки път, когато сред хората са се появявали разрушители, първата им работа е била да съсипят парите, защото парите са закрилата на хората и основата за морално живеене. (…) Щом сте превърнали злината в средството за оцеляване, не очаквайте хората да останат добри. Не очаквайте да съхранят морала си и цял живот да бъдат плячка за неморалните. Не очаквайте от тях да произвеждат, щом производството се наказва, а ограбването се възнаграждава. Недейте пита: „Кой унищожава света?“. Вие го правите.“ (Ранд, 2009)

Започваме с цитат на Айн Ранд от „Атлас изправя рамене“. Трилогия, писана в годините на „народната република“. Но не за нея. Все пак, сякаш има връзка със събития, описани в тази част на паноптикума, който наричам „Проект „Третото освобождение“.

А ние ще поговорим за Корупцията. С главна буква. Дума, която до болка е навлязла в общественото ни съзнание. С тази дума се „замерват“ политици, обвинят се длъжностни лица… Със сигурност в днешна България съществува само „усещане за корупция“. Защото доказателства няма, и осъдени – няма! Абе, само „усещане“.

Но какво всъщност означава този термин?

„Корупция – (от латински: corrumpo – покварявам, развращавам, развалям) в най-общ смисъл е злоупотребата с обществена служба за лично облагодетелстване или, по-конкретно – поведение на длъжностни лица, чрез което те или техни близки се облагодетелстват неправомерно и незаконно, като злоупотребяват с поверената им власт.“

Замислих се, с какво толкова е „лоша“ корупцията, за щетите, които тя нанася и се оказва, че тази „поквара“ засяга не просто отделния индивид – тя руши обществото по няколко механизма:

– Подкопава доверието – защото хората губят вяра в Държавата, в нейните институции и правосъдие, виждайки, че нечестността не само не се преследва, но се и възнаграждава.
– Ограбва обществото – защото пренасочва в частни ръце средства, предназначени за образование, здравеопазване, инфраструктура и други важни обществени сфери.
– Потиска икономическия растеж – честният бизнес страда, когато трябва да се конкурира с корумпирани практики, а чуждестранните инвестиции намаляват, което пък води до безработица.
– Задълбочава социалното неравенство – Корумпираните системи фаворизират богатите и влиятелните, оставяйки обикновените хора без достъп до справедливост, правосъдие и възможности за развитие.
– Страх и репресии – В общества с високи нива на корупция хората се страхуват да говорят открито или да търсят правата си.
– Има и социални последици – обществените нагласи се променят в посока „нормализиране“ на корупцията. И желание да се заобикаля законността.
– Правосъдие и управление – Антикорупционните мерки често са неефективни, а правоприлагащата система има слаб възпиращ ефект

И ако много хора, под въздействието на пропагандата или поради липса на информация смятат, че корупцията е дошла у нас заедно с Демокрацията – лъжат се! Корупция има и в Социалистическа България. Вече чувам гласове, които убедено ще отрекат подобно явление в „справедливото социалистическо общество“, където имаше „ред и сигурност“. Имат право на мнение. Но според мен – погрешно и аз пък убедено ще и докажа обратното. С показанията на един „убедителен“ свидетел. Кой е той, ще разберете малко по-късно.

Нека разгледаме в детайли един неслучаен документ – Протокол № 790 от 13 август 1985 г. заседание на Политбюро на ЦК на БКП, на който „са взети решения“ за борба срещу отрицателните явления в живота.

Цитирам:

„На второ място бих искал да поставя въпроса за практическите действия в борбата срещу корупцията в най-широкия смисъл на думата.
Не е необходимо да издирваме корупцията. Тя е пред очите на всички ни и като че ли много хора свикнаха с нея до такава степен, че загубиха своя класово-партиен рефлекс към нейните прояви.“

Ха така! „Подкуп“! И то в социалистическа България. За мнозина изглежда невъзможно, но подкупът, както разбираме от документа, не е някакво случайно, изолирано явление, а „съществува в многообразие и „богати“ форми“! След което докладчикът започва да изброява сферите, в които корупцията е пуснала корени. Сфери, в които за да получиш „ценната услуга“, трябва да дадеш! И това не при капитализма, където „човек за човека е вълк“, а при социализЪма, където е (според един виц) „другарю Вълк“!

Същият докладчик очевидно е добре информиран, защото изнася пред Политбюро и конкретни числа от ценоразписа на „другаря Вълк“ – за жителство (сигурно Софийско) – 5000 лв., за да те назначат като барман – 5000 лв. И за да разберем, за какви пари става дума, ще цитирам Националната статистика, според която минималната заплата през 1985 г. е 120,00 лв. (с ПМС 56/1985 г. и тя ще остане толкова до 1989 г.), средната – 213,67 лв. Или за да стане човек барман, ще трябва да се изръси на съответния бюрократ близо 2 годишни заплати! Е, сигурно мечтата да живееш в София или да бъркаш коктейли си е струвала парите!

Но посоченият ценоразпис на „другаря Вълк“ показва и друга страна – корупцията в правораздавателната система. И тогава благоприятният изход на дадено дело си е имал цена! Е, добре че днес корупция в полицията, прокуратурата и в съда няма! Не знам вие защо си мислите обратното – осъдени полицаи и магистрати днес няма. Следователно и корупция няма! За разлика от НРБ, когато тя се е разисквала на най-високо място – в Политбюро на ЦК на БКП!

И понеже „здравеопазването беше безплатно“, (но не задължително – както се казваше в един виц), трябвало да се бръкнеш в джоба с поне 5 лева на ден за болногледача.

При средна пенсия за 1985 г от 1090 лева. Не, не! Не за месец – за цяла година! Точно разбрахте – това е средната пенсия в България според Националния статистически институт. Или 90 лева на месец! А социалната пенсия е и по-малко – 60 лева на месец!

Факсимиле от Статистически годишник 1989 година – изт. НСИ

Не му е тук мястото, но що пък да не напомня, че кило луканка тогава струваше 15 лева! Така че, болногледачът пак евтино взимал – само 300 грама луканка! (за математиците, нека бъда съвсем точен – 333 гр.)

Продължаваме:

Обърнахте ли внимание на горния абзац – описва практика, която и до днес е маниер на поведение:

„И в същото време естествено, разбира се, се развива срастване на корупцията с бюрокрацията. Чиновникът или работникът в сферата на услугите вече не ти иска подкуп или подарък, или бакшиш, за да ти свърши работа. Той знае, че ти си му в ръцете, че няма къде другаде да отидеш и започва съзнателно, преднамерено да те бави, да те разтакава, да те влачи или да ти работи и бавно и некачествено. По такъв начин той те поставя на колене и те кара да му се молиш /!/ да вземе, да го гониш и настойчиво да му предлагаш. И тогава, разбира се, ти свършва работата или услугата, която и без това е длъжен да ти свърши.“

Помните ли цитата на Айн Ранд от началото на тази част? Ще повторя част от него:

„Когато видите, че покупко-продажбите се извършват не със съгласие, а по принуда; когато видите, че за да произвеждате, ви е нужно разрешението на някой, който не произвежда нищо; когато видите, че парите се стичат при онези, които търгуват не със стоки, а с влияние… – тогава трябва да знаете, че обществото ви е обречено.“

Та онова обречено общество, с онази система рухна в резултат и от комплексни политически, икономически и социални фактори, които се натрупваха с десетилетия. Не само защото резервните части и цигари се продаваха на черно, на двойна и тройна цена! (Слушам соцносталгиците и недоумявам – уж всичко имало, пък Политбюро разправя едни врели-некипели?)

А обърнахте ли внимание на последното изречение от стр. 22?

„… Под носа ни в София цъфти спекулата с вносни стоки, които се продават на двойни, тройни и десеторни цени … да не говорим за черната търговия с валута, с видеокасети и други, в която постепенно се въвличат и нашите собствени деца.“

Публична тайна, призната и от докладчика беше, че децата на правоимащите, които хората под сурдинка наричаха „червените принцове“, имаха достъп до стоки и услуги, невъзможни за обикновения българин! Но и си правеха, каквото си искат!

Докладът продължава:

„Възниква въпросът: тогава защо, вместо да се ограничават, непрекъснато се разширяват тези позорни за социализма явления?“

Същото се питаме и ние, особено онези живели Социализма. И веднага получаваме отговора:

„Бездействието на тези, които следва да пресичат, разкриват и предават на съда на съда нарушителите; Търпимост или пряко участие на партийни членове, включително и на отговорни комунисти, в организирането на подкупи; Покровителствено отношение към нарушителите, в това число и от комунисти и намеса за освобождаването им от отговорност, в това число и от страна на отговорни ръководители. По тази причина мнозина вече живеят с чувството, че са „над“ закона и че спрямо тях той няма да се приложи.“

Уважаеми Читателю! Не съм юрист, не съм и политолог, но на теб оставям да решиш, как се нарича страна, в която някои от ръководителите на държавата се занимават с „организирането на подкупи“. Пиша „ръководители“, защото в ония години, Партията и Държавата бяха едно! При това съгласно член първи на Конституцията! И всякакви партийни „величия“, на всякакво ниво деребействаха като феодали, вкл. „с чувството, че са „над“ закона и че спрямо тях той няма да се приложи.“

А това, че милицията и правораздавателните органи наистина бездействат, че тези хора са над закона и Законът за тях няма значение, разбираме от следващите редове:

Докладчикът сам признава, че за предходната 1984 година. са образувани само 19 дела за незаконни доходи, които са установени като разлика между стойността на имуществото на съответното лице и законно получените от него доходи.

„В същото време анализът на паричното обръщение в страната показва, че в населението се намират значителни средства, които не са придобити по законни пътища.“

Или просто казано, рушветчийството, корупцията и контрабандата се превръщат в национален спорт! Е, не за всички – само за „правоимащите“!

В интерес на истината, имаше и осъдени. Един от тях, беше осъден на 2,5 години затвор за контрабанда на кожуси от Турция. Не че беше единствен, но това беше удобен повод „Първият“ да се разправи с неговия баща, който по това време беше „Втори“ – Заместник председател на Държавния съвет на НР България, и да го изпрати „в заслужена пенсия“! Но затова – в следващата част. А коя е фамилията с дядо, баща, а по-късно и внук – оставям на любознателността на читателите!

След толкова много факти, и то описани в документ – Протокол № 790 от 13 август 1985 г. заседание на Политбюро на ЦК на БКП, вече сигурно се питате – кой е „Докладчикът“? Повярвайте, източникът е достоверен – това е лично Тодор Живков, с неговите „Съображения по някои актуални проблеми на нашето развитие“!

А когато Тодор Живков говори за корупцията в Народна република България, ние… по-добре да замълчим!

Библиография

Ранд, А. (2009). Атлас изправи рамене т.2. София: Изток-Запад.