Съдържание
Валсове
Военни песни и маршове
Съвременна музика. Или нещо такова…
Тази част на паноптикума трябваше да е посветена на руската музикална култура. Пиша „трябваше“ – ще разберете защо. Но първо да ви разкажа оригинален руски виц:
„Говорят си двама евреи в Русия:
– Изя, как ти се струва тая еврейска мода?
– Коя, Сема?
– Да пишем руски народни песни?“
Защо с този виц, ли? Нека последваме хронологията и ще разберете. Все пак ще поговорим за музика. Руска музика. И ще разгледаме различни музикални стилове, пък „всеки сам си преценя!“
Валсове
За начало – малко обща култура. Валсът, като музикален стил, възниква през XVI–XVII век в Европа, а името му идва от немската дума „walzen“ – „въртя се“. През XIX век се утвърждава във Виена, основно с произведенията на фамилията Щраус, и става символ на новата градска култура. Това няма как да бъде пропуснато в руското аристократично общество, стараещо се винаги да копира европейското, и още в първата половина на ХХ век, в Русия, а после и в Съветския съюз се утвърждава модата на така наречените „стари руски валсове“. Особено популярни сред публиката, те звучали на специално организирани танцови забави. Може би най-известният и най-изпълняваният от тях е „Валс № 2“ или „Русский вальс“ на Дмитрий Шостакович. Неговият дядо – Болеслав Шостакович, е от полски католически произход, роден в района на град Вилейка в днешна Беларус. Полски революционер в Януарското въстание от 1863-64 г., през 1866 г. Шостакович по време на репресиите, последвали опита за убийство на Дмитрий Каракозов срещу цар Александър II, бил заточен в Нарим.
Вече класическа творба, „Валс № 2“ прозвучава за пръв път едва през 1938 г., но е често изпълнявана и до днес. Още по-популярен валсът става след като звучи в последния филм на Стенли Кубрик „Широко затворени очи“ – Том Круз и Никол Кидман танцуват под музиката, изпълнена от Кралския холандски оркестър с диригент Рикардо Шайи.
След „Валс № 2“ (с малко полски произход) нека разгледаме и други руски и съветски валсове.
„Дунайские волны“ („Дунавски вълни“), друг известен руски валс. Всъщност написан от Йосиф (Йон) Иванович, когото много хора мислят за руснак, а той всъщност е румънец от сръбски произход;
„Амурские волны“ – пак руски валс от композитора и военен капелмайстор Макс Авельевич Кюсс (Мортко-Идель Абелевич Кюс). Творбата е създадена през 1909 г., по време на службата му като капелмайстор. Роден в Одеса в занаятчийско еврейско семейство), по-късно Кюсс е разстрелян от нацистите заедно с хиляди други евреи край Одеса през 1942 г.
Друг валс – „Берёзка“ („Брезичка“), който заедно в други валсове, като „Сибирский“, „На бивуаке“ („На бивака“) и т.н., са написано от военния капелмайстор на 26-ти Източносибирски полк Евгений Михайлович Дрейзин, който се родил в еврейско семейство в Полтава, град в Североизточна Украйна. Всъщност, историята на валса „Берёзка“ е необичайна. Тя започва с романса на Антон Рубинщайн „Разбито сърце“, написан през 1848 г. Няма да пояснявам, че композиторът Рубинщайн е също от еврейски произход. След години, в началото на ХХ век в репертоара на духовите оркестри се появиха два валса със същото име „Бреза“ с почти идентична начална мелодия
„Ожидание“ („Очакване“), друг класически руски валс, е създаден от Герольд Лаврентьевич Киттлер – роден в Германия (според други източници е роден в Лондон), поданик на Хановер.
Валсовете „Осенний сон“ („Есенна мечта“) и „Воспоминание“ („Възпоминание“) винаги са били считани за стари руски валсове и в това си качество са публикувани, записвани и изпълнявани на концерти. Родното място на тези валсове обаче е Англия и те са написани от Арчибалд Джойс (1873-1963).
Военни песни и маршове
Ще кажем за маршовете, но да започнем с химна. Не, няма да коментирам химна на днешна Русия, само ще кажа за последните 100 години тя, респ. Съветския съюз, е сменила 6 различни химна. Първият след т.нар. „Октомврийска революция“, незнайно (всъщност знайно) защо е „Марсилезата“. Същата, която пък е Химн на Френската република от 1946 г. насам. За следващ химн вече Съветска Русия използва „Интернационала“, в превод на Аркадий (Аарон) Яковлевич Коц, който пък произхожда (не Химнът – преводачът) от многодетно еврейско семейство от Одеса. Текстът е допълнен и през 1918 г., III-ти Всерусийски конгрес на Съветите го обявява за държавен химн на РСФСР (от 1922 г. и химн на СССР). От 1944 г., след въвеждането на новия химн на СССР, Интернационалът остава официалната песен на Комунистическата партия (КПСС).
И за друг химн ще стане дума – не на държавата, а на Столицата. „Дорогая моя столица“ („Моя Москва“) – „Моя мила столица“ е съветска песен за Москва от времето на Втората световна, наричана в Русия Великата отечествена война. Текстописци са Марк Лисянски (роден под името Шмая Самуилович Лисянский) и Сергей Агранян, композитор Исак Дунаевски (роден под името Ицхок-Бер бен Бецалел-Йосеф Дунаевский). А от 5 юли 1995 г. – песента написана от двама евреи и един арменец става… официален химн на днешната руска столица Москва!
Е, честито да им е!
И още една песен за Москва, за Столицата – „Москва Златоглавая“ („Златокуполна Москва“, известна още като „Конфетки-бараночки“ – „Бонбони-гевречета“). Дълго време официалната версия била, че е руска народна песен, че авторите на песента са неизвестни. Всъщност, историята на тази песен има доста тъмни петна и, както често се случва в подобни случаи, голяма част от информацията за нея остава в равнината на спекулации и предположения. Със сигурност обаче, съдбата на творбата е тясно свързана с руската емиграция. Според популярната версия тази „много руска“ песен, пропита с атмосферата на стара, предреволюционна Москва, се е формирала далеч от руската столица, в друга част на земното кълбо, и не е съвсем руска, и не съвсем народна.
Първият известен и запазен запис е от 1942 г., изпълнен от певицата Мара Грис, (Мария Владимировна Гринберг). Авторът на музиката е известен – това е американският композитор Шолом (Соломон) Секунда. Роден в украинския град Александрия в еврейско семейство, през 1907 г., като 13-годишен тийнейджър, той емигрира заедно с родителите си в Америка. През 1927 г. е поставен неговият мюзикъл „Еврейското момиче“. Мелодията на песента „A Yiddish Meidele“, звучаща в него, съвпада с „Златокуполна Москва“. Песента е написана през 1922 година и е изпълнена на идиш. Съвпада само мелодията, която вероятно е станала основа за руската „народна“ песен.
Темата беше за руските и съветски военни песни. Да ги споменем, щото с песен на устата, и Руската, че и Червената армия са ни освобождавали, ей! На два пъти! Е, и много пъти не са успявали – сигурно са искали, но са нямали желание!
Или пък ние не сме им се давали – като в Добруджа, че и в Македония през 1916 година. Съветската още не ни е освобождавала, въпреки че така пишеше на МОЧА! Но то, с тия имперски мераци, никога не е късно! Пък и посрещачи у нас не липсват…
Лъжливият надпис на МОЧА (известен и като ПСА), с „поправена“ грешка (18 август 2023 г.) – сн. БТА
„Прощание Славянки“ – През 1904 г, Яков Исаакович Богорад пише два военни марша – „Тоска по Родине“ („Мъка по Родината“), като срещен полкови марш, и марш „Прощание Славянки“ („Прощаване със славянката“) – като строева песен. В началото на ХХ век, цари жестоко преследване на евреите в царска Русия, като през 1912 г. дори е приет Закон, забраняващ повишаването в офицерски ранг дори на покръстените евреи, техните деца и внуци. В допълненията към „Правилата за приемане в кадетски корпус“, е забранено да се записват деца от еврейски произход, дори ако техните дядовци са били кръстени.
Ясно е, че по време на подобна масова антисемитска психоза в Русия еврейски автор на патриотичен военен марш не е имал никакъв шанс, затова на сцената излиза неизвестен щабен тромпетист от 7-ми резервен кавалерийски полк в Тамбов, чиято единствена „заслуга“ е руското име – Вася Агапкин. Което пък от своя страна веднага гарантира приемането на марша от армията. А Яков Богорад загива, разстрелян от нацистите през 1941 г.
„Марш авиаторов“ („Марш на авиаторите“) – тази песен става официален химн на съветските ВВС. Изпълнява се на паради и церемонии. За първи път „Маршът на авиаторите“ е изпълнен през пролетта на 1923 г. Думите и музиката за него са написани от хора от еврейски семейства: поетът и автор на песни Павел Давидович Герман и композиторът Юлий Абрамович Хайт.
„Три танкиста“ и Марш на съветските танкисти. През 30-те години на ХХ век на екраните в СССР излиза филмът „Трактористи“, включващ „актуални“ песни. Там прозвучават за пръв път „Три танкиста“, както и „Маршът на съветските танкисти“. Тези произведения все още се считат за неофициални химни на граничните и танковите войски. Текстът е от представителя на еврейската нация – Борис Ласкин. Музиката за тях е композирана от братята Покрас. Самуил, Дмитрий и Даниил Покрас са композитори, написали популярни романси и песни от съветската епоха, като червените маршове „Красная Армия всех сильней“ („Червената армия е по-силна от всички“) по текст на Павел Горинштейн.
Даниил и Дмитрий Покрас пишат „Марш Будённого“ („Маршът на Будьони“ или „Марш на червените кавалеристи“), по текст на Носон-Нохим Абрамович Френкель.
А „съветският“ композитор Самуил Яков Покрас малко след революцията, през 1924 г. заминава за Берлин, след това през е музикант в двора на султана на Мароко Мулай Юсуф. Заради скандал бяга в Париж, след което се мести в САЩ, където умира.
Можем да споменем още доста други маршове – „Краснознаменный комсомол марш“, „Марш гвардейцев-миномётчиков“, „Марш артиллеристов“, „Вступление Красной Армии в Бухарест“, „Вступление Красной Армии в Будапешт“ и още десетки, десетки, които са композирани от Соломон Шаевич Чернецкий, издигнал се до генерал-майор, професор. Не знам как е пропуснал да напише „Вступление Красной Армии в Софии“ – „Навлизането на Червената армия в София“…
Но за сметка на това е сътворил „Биробиджан марш“. Малко хора знаят, че град Биробиджан е столица на Еврейската автономна област в Русия. На 28 март 1928 г. Президиумът на ЦИК на СССР приема постановление „О закреплении за КОМЗЕТ-ом для нужд сплошного заселения трудящимися евреями свободных земель в приамурской полосе Дальневосточного края“ – „Относно предоставянето на КОМЗЕТ на безплатни земи в Амурската област на Далекоизточния край за нуждите на непрекъснатото заселване на еврейски работници“. Сталин изселва хиляди евреи чак в Амурския край, до границата с Китай с цел „пренасочване на еврейското население на Съветска Русия към селскостопански дейности“.
…
Русия, като „миролюбива“ нация има десетки, да не кажа стотици военни маршове – не можем да изброим всички. Но има една песен, която може би най-често се асоциира с Втората световна – „Катюша“. Тя е една от най-популярните у нас съветски песни, сочена от мнозина за един от символите на т.нар. „Великата отечествена война“, която СССР води срещу доскорошния си съюзник Хитлер (припомням пакта Рибентроп-Молотов и най-вече – неговия секретен протокол за подялба на Европа). Много хора дори в Русия смятат, че е измислена на фронта, но това далеч не е така. За първи път „Катюша“ е изпълнена в края на ноември 1938 г. Текстът е написан от Михаил Исаковский, Всъщност Михаил Василиевич, роден Исаков, добавя по-късно към фамилното си име (да го „облагороди“ донякъде), окончанието „-ский“, показващо уж благороднически корени, а и да не изглеждало толкова еврейско. Музиката – от Матвей Исаакович Блантер, пък е роден в семейство на еврейски търговец.
А „Катюша“ не се основава на песен, а на стих, създаден през 19 век. в Украйна от местните хасиди – мелодия без думи, първо изпълнявана бавно, след това по-бързо, след което се превръща в танц. И създаването й няма никаква връзка с едноименната реактивна артилерийска система БМ-13
…
Ние от по-зрялото поколение (не казвам по-възрастното, защото още нямам 60) сме отрасли с песента „Пусть всегда будет солнце“. Да, не е българска, но то у нас всичко съветско беше на пиедестал. Композитор на музиката към песента е Аркадий Ильич Островский. Или по-скоро Абрам Островский, защото така е записан в евакуационните списъци на Вътрешното министерство на Съветския съюз от 1941 г.
Песента става известна с изпълнението на Тамара Миансарова, която печели VIII Световен фестивал на младежта и студентите в Хелзинки (1962 г.). която пък е родена в Зиновьевск (дн. Кропивницкий), Украина.
…
„С чего начинается Родина“ („Откъде започва Родината“) е широко известна съветска песен на композитора Вениамин Баснер по текст на Михаил Матусовски от четирисерийния игрален филм „Щит и меч“ на режисьора Владимир Басов от 1967 г. Вениамин Баснер е роден на 1 януари 1925 г. в Ярославъл в еврейско семейство, евакуирано от Двинск (Латвия) в началото на Първата световна война, в което въпреки насилствената асимилация на евреите в СССР, се говорело идиш. Матусовский е роден в Луганск (Украина), също от родители евреи. И за да съм честен в читателите, трябва да кажа, че режисьорът на филма Владимир Басов не е от еврейски произход – той има фински и грузински корени. Е, и руски. А песента се изпълнява от Марк Бернес (Менахем-Ман Неухович Нейман).
…
„Русское поле“ е популярна песен на композитора Ян Френкел с текст на Ина Гоф, създадена през 1968 г. за филма „Новите приключения на неуловимите“ на арменския режисьор Едмонд Кеосаян. През 70-те години на миналия век съветските артисти много забавляваха публиката, когато обявявали, че песента „Руско поле“ е с текст, написан от Инна Гоф (родена в еврейско семейство в Харкив, Украина), музиката е на Ян Абрамович Френкел (роден в Киев, в еврейско семейство), и че е изпята от Йосиф Кобзон. Или от Марк Бернес. И двамата …
…
А съветски хит „Вернисаж“, излиза през 1986 г., в изпълнение на Лайма Вайкуле и Валери Леонтиев – пее се и до днес. И ако авторът на мелодията е роден латвиец – Раймондс Паулс, то текстът е написан от стопроцентов евреин – Иля Резник. Резник е традиционно сефарадско фамилно име – така са наричали касапите, които са се подсигурявали кошерно месо.
Всъщност представителството на децата на Сион в руската и съветската музикална култура е толкова голямо, че тази част на паноптикума трябва да се нарече топ 1000 или поне топ 100. Но за да не се налага читателят да седи пред четивото до вечерта, ще се огранича само до най-компактния списък. Но ще включва само най-известните.
Все пак мисля, че ако в различни периоди от миналото в Русия евреите са били преследвани (сещам се на първо място за „Майските закони“ на любимия на много българи граф Игнатиев), то днес поне няма проблем да си евреин!
Съвременна музика. Или нещо такова…
За класическата руска музика ще поговорим друг път. А за нивото на съвременна руска музика, ще кажем накратко: „almost naked“. И буквално, и в преносен смисъл. Така е на английски – на руски е по-дълго: „Вечеринка Насти Ивлеевой с дресс-кодом „almost naked“. Абе – „гол купон“ с участие на над 200 човека, състоял се в разгара на войната срещу Украина на 20 декември 2023. Точно така – по това време стотици хиляди руски младежи (е, и престъпници), бяха изпращани като пушечно месо да превземат чужди територии, в името на една „Велика Русия“! а едни други „велики“ културтрегери „велико купонясваха“. И то в центъра на Москва (да припомня – още известна като „Третият Рим“ и като „стожер на християнството“).
Прилагам снимка на любимеца и на много българи Филип Киркоров, (който ако не знаете има българско гражданство), заедно с Ксения Собчак – дъщерята на първият избран през 1991 г. кмет на Ленинград, пардон – на Санкт Петербург. А знаем, кой е носил куфарчето на Собчак по онова време.
Ксения Собчак и Филип Киркоров – изт. www.zerkalo.io
Няма да показвам други снимки, за да не бъда обвинен в разпространението на порнографска литература. Но всеки интелигентен човек се сеща каква оргия е било!
То, темата май беше за „руската култура“? Ами тогава – толкова за „руската“ музика!
[1] https://ru.wikipedia.org/wiki/Вальс_№_2_(Шостакович)
[2] https://youtu.be/J_o3mSUW7mI
[3] https://w.wiki/DaCm
[4] https://ru.wikipedia.org/wiki/Амурские_волны
[5] https://lera-komor.livejournal.com/1391646.html
[6] https://w.wiki/DaDx
[7] https://en.wikipedia.org/wiki/Archibald_Joyce
[8] https://bg.wikipedia.org/wiki/Марсилеза
[9] https://bg.wikipedia.org/wiki/Интернационалът
[10] https://w.wiki/7zhU
[11] https://cyclowiki.org/wiki/Москва_златоглавая_(песня)
[12] https://youtu.be/9Xy4BTGt1JM
[13] https://w.wiki/AVvZ
[14] https://ru.wikipedia.org/wiki/Авиамарш
[15] https://ru.wikipedia.org/wiki/Три_танкиста
[16] https://ru.wikipedia.org/wiki/Красная_Армия_всех_сильней
[17] https://ru.wikipedia.org/wiki/Марш_Будённого
[18] https://ru.wikipedia.org/wiki/Покрасс,_Самуил_Яковлевич
[19] https://ru.wikipedia.org/wiki/Чернецкий,_Семён_Александрович
[20] https://bg.wikipedia.org/wiki/Еврейска_автономна_област
[21] https://ru.wikipedia.org/wiki/Катюша_(песня)
[22] https://ru.wikipedia.org/wiki/Пусть_всегда_будет_солнце
[23] https://collections.yadvashem.org/en/names/7461054
[24] https://ru.wikipedia.org/wiki/С_чего_начинается_Родина
[25] https://w.wiki/DaGN
[26] https://w.wiki/DaGL
[27] https://w.wiki/AAnS
[28] https://youtu.be/KDc0agF-vG0
[29] https://youtu.be/D6DJvnd-R-o
[30] https://ru.wikipedia.org/wiki/Майские_правила
[31] www.severreal.org/a/my-vsegda-nemnozhko-zhdem-pogroma-rossiyskie-evrei-ob-antisemitskih-aktsiyah/32660394.html
[32] https://ru.wikipedia.org/wiki/Голая_вечеринка_Насти_Ивлеевой
[33] https://ru.wikipedia.org/wiki/Москва_—_третий_Рим
[34] https://istinata.bg/2016/09/кой-е-путин-историята-на-първия-милион/