Говорим за селското стопанство, за това как хранеше народа ни, че и целия Социалистически лагер. Нали така твърди пропагандата? Или беше само Съветския съюз? В тази част ще разгледаме само един документ. Един, но казва много – стенограма от ВТОРО ЗАСЕДАНИЕ на Народното събрание от 04 октомври 1985 г. Темата е екология. Ще се спра на няколко цитата:
Стр. 52 – Изказване прави Николай Георгиев, Председател на Комисията по опазване на природната среда:
„Но има и една друга истина. Екологичната картина на страната ни в значителна степен е все още неблагоприятна, дори на места твърде тревожна. (…) Нарушенията на екологичната дисциплина, на законите и наредбите с природозащитна насоченост още не са преодолени. Сблъсъкът на природата с явления, които водят до нарушаване равновесието в нея, се увеличава. Плюсовете в този сблъсък са все още на страната на явленията с разрушително действие върху природата. А отрицателните последици от всичко това пораждат сериозни социални, икономически, бихме казали, и политически неблагополучия, тъй като те създават основателно недоволство сред населението.
Следователно полаганите досега грижи за решаване на този проблем не можем да кажем, че са напълно задоволителни. (…)Наскоро в София се състоя национална конференция на Комисията за защита на природата при Българския туристически съюз. … на конференцията се изнесоха данни за похитена чистота на планински местности – полянки, язовири, поречия на рекички … Данни на похитена чистота – изхвърляне на хартия, найлонови отпадъци, буркани и шишета, сарделени кутии, на масла от леки коли – се посочиха и за софийската планинска околност, за Витоша, Люлин и Владайската река, за поречието на Искър и пр.“
По-късно думата взима акад. Ангел Балевски – председател на Българската академия на науките (БАН) и заместник-председател на Държавния съвет на Народна република България.:
„Преди 7 или 8 години … получих писмо от един гражданин – мисля, че се казваше Илия, от гр. Любимец. С мъка ми пишеше, че добитъкът му отказвал да пие вода от Марица. Мисля си, добичетата не щат да пият замърсена вода, а ние какво да правим? Щем не щем, принудени сме да я употребяваме така, че в крайна сметка вредните замърсявания попадат у нас и увреждат нашето здраве.
В академията идват разтревожени ръководители на селища, търсейки съвет и помощ. Казват, а това е подчертано и в доклада на комисията, че от замърсени води са зачестили случаите на спонтанни аборти, на мъртвородени или пък с трайни и сериозни увреждания деца. …Всички наши реки са замърсени и в близко бъдеще няма да имаме напълно очистена река. Това е сигурно. Промишлените предприятия продължават да изхвърлят във водоемите огромни количества силно замърсени отпадъчни води. Селищата също отравят реките с употребявани в бита химически препарати. (…) Това е направо престъпление, като се има предвид, че нашата страна е бедна на водни ресурси. …
Картината е още по-тревожна от обстоятелството, че в много райони са замърсени и подпочвените води чрез реките и по инфилтрационен път от отровените почви. (…) Наскоро четох във вестник „Земеделски знаме“ за безотговорното действие от страна на предприятия, животновъдни ферми и службите по битовите канализации. Там пише: „Камчийските води текат мръсни, текат и глобите, плащани най-акуратно от предприятията и аграрно-промишлените комплекси.“ (…) И въпреки съществуващите разпоредби контролните органи са безпомощни. (…) Престъпна небрежност ли е това или невежество? Как може да се правят икономии от средствата, предвидени за изграждане и съоръжаване на пречиствателни станции? … Аз не мога да допусна, че един съвременен ръководител на предприятие не знае значението на обектите за пречистване. Но въпреки това резултатите са наяве – много обекти за пречистване не са изградени, защото средствата, предвидени за това, се преориентират или намаляват или самото изграждане се отлага многократно. …
Природата ни е дарила с щедра почва, която ражда всичко. … Но сега, във времето на голямата химия и металургия, на усиления транспорт, ние хвърляме, без да мислим за екологичните последици, огромни количества химия върху „живия“ слой на земята – хумуса. … Увлечени от нуждата да получаваме все по-големи и по-големи добиви, ние хвърляме върху свещената българска земя, в повечето случаи неконтролирано, големи количества пестициди. Въпреки, че повече от хлорорганичните препарати у нас бяха забранени още през 1972 г., все още се наблюдават твърде високи количества от тях в почвата. … През последно време особено остро стои въпросът за замърсяването на почвата от триазиновите хербициди – симазин и атразин. Много от препаратите, които се употребяват още за борба срещу плевелите, остават в житните култури и в сламата. Повечето от случаите на замърсяване на почвите с хербициди се дължи на неправилното им използване.
Твърде обезпокоително е замърсяването на почвите с тежки метали (олово, живак, мед, цинк, кадмий, хром и др.)… Има райони на страната, където оловните концентрации са достигнали десетки пъти над средното наличие в почвите в света. … И у нас започна умирането на гори от кисели дъждове. …Особен е характерът на замърсяването на природната среда вследствие употребата на минерални торове. От една страна, те са много необходими за селското стопанство, съвременното земеделие е невъзможно без тях. От друга страна обаче прекомерната им употреба води до увеличаване на допустимата концентрация на нитрати в питейните води и в хранителните продукти. Нитратното замърсяване на почвите се дължи в повечето случаи на неправилното торене, т.е. внасяне на големи дози торове в почвите, без да се отчитат наличните, както и нуждите на растителните култури… За съжаление има селища, които използват води с прекомерно високи нитратни нива, далеч над определените норми. В световен мащаб има определени норми за тези нива. В почвата, водата, хранителните продукти, в човешкия и животинския организъм нитратите се превръщат в нитрити и хидроксиламини. Нитрати има в голяма част от колбасите, в които се прибавят като консерванти.“.
Следващо изказване прави акад. Атанас Малеев – който освен всичко е и генерал-майор. Той „случайно“е брат на Мара Малеева-Живкова, която пък е съпруга на „първия държавен ръководител“ Тодор Живков.
„Многогодишните динамични проучвания на Медицинската академия показват, е все още съществуват нерешени проблеми по опазване чистотата на атмосферния въздух. …
…Нивото на оловото в районите на Кърджали, Елисейна, Асеновград и Пловдив продължава да бъде над пределно допустимите концентрации. Високо е също съдържанието му в големите градове – София, Варна, Бургас и Стара Загора. … Установено е, е концентрацията на редки метали, като олово, кадмий, манган и др., в биологичните течности на жителите на един район, вкл. и на деца и учащи се, са до 2 пъти над международно приетата норма.
Атмосферното замърсяване се отразява и върху състав на валежите.
Кисели валежи са констатирани в България… в 47 на сто от наблюдаваните градове и чисти райони. Най-тежко е положението в Пазарджишкото поле. …Имаме населени места, чийто жители са принудени да ползват нестандартна питейна вода. Отклоненията в състава на питейните води се дължат предимно на наличието на нитрати в резултат нерегламентирано използване на изкуствени азотни торове. Около 6 на сто от населението ползва вода със съдържание на нитрати над допустимите норми. …
Много по-неблагоприятно е състоянието на повърхностните води в нашата страна. …
Най-често срещаните замърсители на речните води са неразтворимите вещества: неорганични, като продукт на металургичната, химическата и каменовъглената промишленост, и органични, като продукт на фармацевтичната промишленост, на свинеугоителни и говедовъдни ферми и не на последно място на битови отпадни води. Проучванията показват, че почти всички реки у нас са с повишено съдържание на неразтворени вещества…
Най-трудно се преодолява замърсяването на водите с тежки метали и арсен като продукт на металообогатителната и металодобивната промишленост. Така например във водата на река Арда преди вливането ѝ в язовир „Кърджали“ са установени концентрации на олово, цинк, манган и арсен значително превишаващи тези в природно чистите води. Завишени са и доста количествата на някои от тези и други елементи и във водите на реките Тополница, Луда Яна и Огоста. …
Сериозен проблем, който има косвено отношение към здравето, е замърсяването на почвата с пестициди, изкуствени торове, битови и промишлени отпадъци. Някои замърсители мигрират в питейните води и в хранителните продукти и оттам попадат у човека. … за последните 10 години се увеличава степента на замърсяване на почвата с арсен и мед в района на Медодобивния комбинат „Георги Дамянов“ в гр. Средногорие, на кадмий, олово и цинк в района на Комбината за цветни метали „Д. Благоев“ в Пловдив. Значително е съдържанието на нитрати в почвите на редица населени места в страната. …
Известно е, че в България активно се използват химическите препарати за борба с вредителите, болестите и плевелите по културите. В 45 на сто от суровите зеленчуци, отглеждани на открито, бяха намерени следи от пестициди. В продукцията на оранжериите този процент е по-висок. Подобно е положението и при плодовете. …
Като резултат от изследването, извършено в една детска градина, беше установено, че децата поемат с целодневната си храна по-голямо количество нитрати – именно от 7 до 17 мг/кг тегло за ден от допустимата норма на Световната здравна организация, която е до 5 мг/кг тегло за ден.
Нитратите при определени условия взаимодействат с други вещества в храната, при което се получават нитрозамини, съединения, за които е доказано, че са силни ракообразуватели.“
На стр. 93 четем изказване на Веселин Йосифов – писател и журналист, преминал през вестниците „Работническо дело“ и „Литературен фронт“, та до главен редактор на в-к „Антени“:
„Защо ни се сервират данни от 1979-1980 г., и то само за пет окръга, че са се родили 6543 деца с уродства, с непоправими физически и психически увреждания? Тук има другари, които несравнено по-добре от мен разбират. Това значи, че само в пет окръга за една година ние сме родили, създали сме, причинили сме да се родят увредени момчета за една пехотна българска дивизия. И половината от тях – момичета, които никога няма да станат български майки! Това ако не е злодеяние!“
Стенограма от Второ заседание на народното събрание – 4 октомври 1985 г. (изт. parliament.bg)
Ще направя кратка пауза, за да осмисля написаното в стенограмата. А в нея четем, че само за година са се родили над 6500 деца „с уродства, с непоправими физически и психически увреждания“! По данни за Wikipedia.org, през 1980 г. в България са се родили 128 190 деца. Общо във всичките й 28 окръга. А само в 5 от окръзите – 6500 новородени с тежки увреждания – физически или интелектуални! Не искам да използвам думата „инвалиди“, защото нейният корен идва от „не валиден“ – грозна и несправедлива дума. Ще използвам термина „деца в неравностойно положение“. Та колко още подобни деца са родени в останалите 23 окръга – не знаем! Но ако числата са сходни… Предпочитам да не смятам – данните биха били ужасяващи! И то – няколко години преди Чернобил, само благодарение на „екологичния отпечатък“ на родното ни селско стопанство. Уж най-доброто в целия социалистически лагер!
Следващо изказване (стр. 97), на народния представител Никола Янчев:
„А по отношение на резултатите, др. Георги Павлов каза: резултатите не са добри, всички знаете това. Ние се борим да очистим водата от вредните примеси, филтрации правим. Др. Георги Павлов посочи една статистика за по-миналата година, че от водите, които се пият в София, само 28 са филтрирани, а останалите не са. …
Да вземем Химическия завод в Бургас. Там онзи ден телевизията ни сервира друго нещо – че се е замърсила природната среда от отпадъците, които отиват в блатото. Как смятате, ако издадем някакво постановление, ще се очистят ли тия води. А те трябва действително да се прочистят. …
Докладът не ни представи конкретни резултати – какво е направено по места. Например Кремиковци замърсява въздуха в София. Може да ни каже някой, че те го филтрират, обаче аз, като се кача на Копитото, не виждам София. Филтрират ли го или не? Дали на статистиката да вярвам, или на замърсения въздух в Софийското поле?“
Факсимиле от стр. 97 на стенограмата
Не знам защо, но четейки последните редове за пушеците на София, се сетих за една песен. Руска песен със заглавие „Песня о Родине“, която в детството ми по понятни причини често звучеше от радиоапарата. Ето първия куплет:
„Широка страна моя родная,
Много в ней лесов, полей и рек!
Я другой такой страны не знаю,
Где так вольно дышит человек.“
С една дума – дишайте на воля! И в София, и в други градове на Народната република!