Съдържание

Библиография

Много от адептите на социализма и на „народната република“ ще ви обяснят какво селско стопанство сме имали, как сме хранили целия социалистически лагер по онова време с български домати и чушки. И как „демокрацията съсипала“ изграденото от „народната власт“ селско стопанство! Но няма да ви кажат как започва „социалистическото селско стопанство“. Дали защото не знаят (това беше тема-табу в ония години), или предпочитат да „забравят“ информацията, която (макар и под сурдинка) са чували от близки и познати . А социалистическото селско стопанство започва с т.нар. „колективизация“ (по модел на СССР) и със създаването на Трудово Кооперативно Земеделско Стопанство (ТКЗС) – процес на отнемане на бащината земя от българския селянин. През 1967 г. с промени в устава на ТКЗС членовете му загубват изцяло правата си на собственици. Те не могат да се разпореждат със своя дял от собствеността и нещо повече – вече дори не знаят какво притежават. По този начин държавата превръща селяните кооператори в наемни работници. При това – ниско платени! Но нека караме наред.

След Втората световна война селското стопанство е основният отрасъл в страната. Броят на земеделските стопанства надвишава 1 млн., като едно домакинство притежава средно  42 дка. Ръководството на държавата е наясно, че процесът на национализиране на земята ще бъде болезнен за повечето ни сънародници и затова от рано взима редица мерки. Още през 1949 г. със Заповед № 101-С на министъра на вътрешните работи на НРБ, в Дирекция „Държавна сигурност“ се създава специален „Икономически отдел“ (отдел IV), със задача да води борба против съзнателните, извършвани по политически подбуди вредителства, саботажи и диверсии в производството, строителството, транспорта и селското стопанство. Успоредно се създава и втора структура – съществуващият до този момент „Стопански отдел“ при Дирекция на Народната милиция (ДНМ) се преобразува в Стопанско отделение при Криминалния отдел на Дирекция на Народната милиция. Опитът от извършената колективизация в СССР показва нежеланието и трудностите при кооперирането, както и колко важно е одържавяването и контрола над земята, което води до създаването и на трета структура – в отделение „В“ при отдел I на ДС се създава група ХХ – селячество и ТКЗС. Три структури, които ще се допълват, но и ще се конкурират в борбата за национализирането на земята, за смачкване на несъгласните и за унищожаване на всякаква съпротива сред селяните.

Документите от онова време дефинират три селски социални групи – бедни, средни и „кулаци“. Разбираме, че за бедни селяни могат да се смятат онези земеделски стопани, които притежават до 30 дка земя и на които тя не достига за изхранване на семействата им. Средни са онези, които притежават от 70 до 100 дка земя, не използват чужд труд и се занимават само и изключително със земеделие. За „кулаци“ пък се определят онези земеделски стопани, които притежават също от 70 до 100 или над 100 дка земя, но упражняват допълнителни дейности като търговия, кръчмарство, занаятчийство и др. В същата категория попадат и онези, които експлоатират чужд труд. За сведение на по-младото поколение, „кулак“ (от руски: „юмрук“) e негативно определение на комунистическата пропаганда в Съветския съюз, което по-късно се разпространява и в България.

Трябваше да минат 25 години, за да стане публична информацията по тази тема. Комисията по досиетата ще издаде поредица сборници с документи, посветени на работата на Държавна сигурност (ДС) в различни сфери на обществения живот. И тъй като много от служителите на ДС след промените твърдяха, че работели единствено в интерес на държавата, искам да напомня, че лично Тодор Живков уверил Андропов, че Държавна сигурност е филиал на КГБ! Това става на среща между двамата, състояла се през 1969 г. в София, по времето, когато Юрий Андропов е председател на КГБ!

В много от документите, публикувани в Сборника „Държавна сигурност и колективизацията 1944-1959“, издание на Комисията по досиетата, издаден през 2015 г. е отбелязано, че „са били допуснати редица груби грешки и извращения на правителствената и партийна политика“! Колко самокритично! Но удобно се пропуска, че тези извращения се извършват именно от партийните активисти, „курдисани“ на различни ръководни длъжности по селата, които действат от името на правителството, следващи директивите на Партията с главна буква! И нека не забравяме – 15-20 години по-рано, този модел на колективизация е приложен в Съветския съюз от техните болшевишки учители! И среща сериозна съпротива там, за което разказахме в друга част на този паноптикум! Така че, едва ли става дума за случайни събития.

В Сборника с документи на ДС намираме множеството примери, доказващи съпротивата на българския селянин срещу насилственото му вкарване в ТКЗС – документи, с които вездесъщата Държавна сигурност признава, че е нарушен принципа на доброволност и са „допуснати редица извращения“, изразяващи се в масови и произволни арести от страна на местните, околийските административни и партийни органи. Друг метод „на убеждение“ е незаконното изпращане в лагери, цинично наричани от властта „трудово-възпитателни общежития“, с което овластените представители на комунистическата власт са налагали партийните директиви. Хиляди селски стопани биват арестувани и въдворени без съд и присъда в трудови лагери през 1951 г. при потушаване на големите селски бунтове в България същата година от комунистическия тоталитарен режим.

Прелиствайки архивите, намираме прелюбопитен документ с дата 4 август 1950 г. – „Доклад Относно: активизирането на вражеските елементи и нередности във връзка с прибирането на реколтата и издължаването на държ. доставки. Състоянието на агентурно оперативната работа на Д.С. по линия на сел. стопанство“, подписан от „Началник служба „С“ – Г. Друмев“. Не знам с какво точно се е занимавала „Служба „С“, но този документ е интересен в няколко аспекта.

Още на първа страница разбираме, че „кулашко-капиталистически елементи се активизирали“, като насочили дейността си главно против ТКЗС. И всичко това, във връзка с международното положение и конкретно, заради войната в Корея! Моля, не се смейте! И днес има държави, които оправдават собствената си несъстоятелност с външни фактори – Европа, НАТО, Америка. И разбира се – Сорос! Корея може и да е далеч, но кулаците дебнат зад ъгъла да свалят „народната власт“! Искат да провалят прибирането на реколтата или поне да напуснат ТКЗС-то, в което са били натикани насила!

Нека обясня един малко известен факт. Северна Корея, с ръководител Ким Ир Сен, дядо на днешния вожд там, подкрепян от СССР напада Юга, с идеята да обедини Корея в една обща комунистическа държава. В отговор Съветът за сигурност на ООН взема решение да подкрепи южнокорейците.

Не знам, как положението в Корея се е отразило на жените в нашия си Козлодуй, и то на по-бедните от тях, за които се предполага, че трябва да са най-доволни от влизането в ТКЗС. И преди това не са притежавали много, но явно им е било по-добре, защото няколкостотин жени излизат на демонстрация против ТКЗС. Българското – не корейското! Тая благинка, наречена „ТКЗС“, май хич не работи, защото жените скандират „Дайте ни хляб“ и „Измираме от глад“!

А малко по-надолу в доклада разбираме, че недоволството е насочено не само срещу ТКЗС-то – хората са недоволни от комунистическата власт, управляваща „народната република“. И не са забравили за греховете им около 9 септември и избиването на хиляди невинни!

От същия доклад разбираме и за друг достатъчно сериозен проблем, за да се занимава с него Държавна сигурност – амортизирана техника и още по-некачествените й ремонти:

Може би най-тъжна за мен обаче е третата част на доклада, която неволно ме връща към 10 ноември 1989 г. След падането на режима, започна да излиза много укрита информация. Говореше се, че членовете на БКП към онзи момент били около 1 милион и още толкова били агентите на Държавна сигурност. Дали комунистите наистина са били толкова – не знам. Но за агентите съм почти сигурен, защото още през 1950 г., директивата на Държавна сигурност е била всяка селска вършачка да бъде „подсигурена с агентура“! Вършачка – агент, вършачка – агент! Като в онзи филм – „роднина – милиционер, роднина – милиционер“! И като недостатък се отбелязва, че все още има ТКЗС, които не се „обслужват“ от ДС! Затова и се дават множество препоръки „да се вербува“, „да се вербува“, „да се вербува“! И се кара наред – за доносници се приемат всякакви – дори и глухи!

…

…

…

А работата на агентурата е да докладва (а не рядко и да накисне) съселяните си на Държавна сигурност. И следва реакция. С телефонограма от 20 октомври 1950 г., Околийският началник на МВР информира началника си във Видин, че по решение на Околийския комитет на БКП в гр. Кула и със знанието на Окръжния комитет на БКП са издадени актове на около 50 души от околията, които са определени като „кулаци“. А причината за наложените актове е неизпълнението на плана за дълбоката оран и посевите – „Същите ще бъдат предадени на прокурор“:

Високи норми, амортизирана техника, неизпълнение на плана – това е достатъчно, човек да бъде нарочен за кулак, разбирай враг на народа, и да бъде изпратен веднага – „на прокурор“. Абе „народна власт“…

Над 5000 селски стопани биват арестувани за съпротива „от страна на кулашките и други вражески елементи“ срещу изпълнението на непосилните държавни доставки на зърно, наложени им през пролетта на 1950 г. Арести се извършват от органите на МВР, но незаконно, в разправата се включват и народните съвети, абсолютно самоволно – тогавашните местни власти на тоталитарната комунистическа система. За това докладва Руси Христозов в строго поверително сведение до министър-председателя Вълко Червенков. По данни на вътрешния министър арестуваните от МВР – ДС са 2737 души, като най-много са задържаните във Варненски окръг (Варна тогава носи името град Сталин) – 699 души, следван от Старозагорски окръг – 421 души и Русенски окръг – 349 души. Народните съвети не са останали по-назад, като са организирали арести колкото и ДС –над 2700. Само в Пловдивски окръг са прибрани 1000 души, в Плевенски окръг – 646 души, в Русенски окръг – 531 и др.:

…

А „народните съвети“ в онези години са аналог на днешните общини. И абсолютно незаконно е да арестуват когото и да било! Ако на някои места дори народните съвети арестуват несъгласни с народната власт, на други „народната милиция“ не си върши работата. А хората недоволстват срещу кооперирането, като са готови да заколят животните си, вместо да ги предадат в стопанството –

„Същевременно новите членове на кооперативните стопанства колят поголовно работен и неработен добитък, който следва да внесат в ТКЗС“, подчертава в своя заповед министъра на вътрешните работи. А „всичко това става пред очите на органите на народната милиция, а в Дирекцията на народната милиция и до днес не е постъпило нито едно съобщение или сигнал“:

…

Статистиката на Държавна сигурност сочи, че селяните недоволстват от колективизацията – предпочитат да заколят добитъка си, отколкото да го предадат на кооперацията. И това става масово – за периода септември-декември 1950 г. в страната са изклани 21 807 глави едър рогат добитък, в който влизат 5000 крави и над 2500 юници и юнци. Това четем в „Справка относно нанесени щети на скотовъдството в страната, вследствие масовото изколване на едър и дребен добитък, София, 21 януари 1951 г.“

Изклан е и близо 104 000 глави дребен добитък. Най-масовото избиване се е случило в тогавашния Хасковски окръг – над 3100 глави едър рогат добитък и над 75 100 глави дребен добитък.
На второ място е Старозагорски окръг, където са изклани над 8400 глави едър и над 44 000 – дребен добитък.
Следва Софийски окръг с над 4100 едър рогат добитък и над 13 700 дребен добитък.

Масовото недоволство от колективизацията и от партийната политика и съпротивата срещу нея е повсеместно. „Влиянието на Партията в граничните села на Кулска околия е сериозно разклатено“, разбираме от друг Доклад – „относно грубите извращения на партийната и правителствена политика в Кулска околия“ от 8 март 1951 г. (стр. 173-181) (КРДОПБГДСРСБНА, 2015)

…

…

…

…

А местните партийни наместници очевидно се изживяват като феодали, защото дори „дребни риби“, като „щатния инструктор“ на Околийския комитет на БКП или Председателя на селсъвета, които арестуват „пречещите на акцията“ и ги изпращат на принудителна работа в каменоломната, да извадят по 10 кубика камъни всеки! Или изключват децата на „враговете“ от училище! И не само:

„Яблански селски общински съвет, Заповед № 102

Въз основа на решение на БКП в с. Ябланица, Тетевенско, 27 ноември 1950 г., се обявяват за кулаци и народни врагове следните лица:
1. Димитър Миков Марков и синовете му
2. Дако Нейков Якимов
…
10. Дако Вутков и синовете му.
Същите от днес не могат да се ползват от никакви услуги на селсъвета и другите държавни учреждения в селището ни. Занапред не могат да се ползват нищо друго по магазините, ресторантите, сладкарниците и др., освен от сол. Нарушителите на същата ще бъдат наказвани най-строго. Препис от настоящата заповед да се разлепи на видни места и връчи на всички учреждения, в магазините, ресторантите и сладкарниците и др. за изпълнение.

Председател: (п) Иван Цанов Иванов“ (Райчевски & Коларова, 2013)

Браво на Яблански селски общински съвет – забранил на кулаците да се ползват от всякакви услуги на територията на Ябланица! Само сол! Да им е солен живота в народната република! Не че на другите е сладък…

От друга публикувана в Сборника справка – на Началника на III-ти отдел от 28 март 1951 г., с гриф „Строго поверително“ разбираме още за методите, както и за резултатите от „разяснителната работа“ след българското село. (КРДОПБГДСРСБНА, 2015)

Освен насилственото принуждаване за включването в ТЗКС, процесът има и друга страна – немалка част от „кооператорите“ искат бързо-бързо да напуснат кооперацията. През юли 1950 г. се провеждат „женски“ митинги – над 500 жени в с. Бърдарски геран, 400 жени в с. Ставерци и 600 жени в Козлодуй протестират срещу държавните доставки и за напускане на ТКЗС. След протестите на жените (и не само), през пролетта на 1951 г. започват невиждани до този момент бунтове. „Народната власт“ разбира се не използва подобни определения, а в документите се казва, че селяните „искат да напуснат ТКЗС“, „да СИ вземат добитъка“ – т.е. – своя добитък. Неволно, длъжностните лица признават, че не става дума за кражба на животни, а напускащите кооператори искат да вземат това, което им е принадлежало допреди няколко месеца, когато по един или друг начин са били принудени да се кооперират. Но „народната република“ не приема правото на свободен избор – наложеният съветски модел на подражание, както и директивите, спускани от комунистическата партия са ясни – процесите на напускане на ТКЗС трябва да бъдат преустановени, а селяните – много често жени, които си искат животните и инвентара обратно, биват нарочени също за врагове!

„Характерно е, че врагът изкарва на преден план жените да участват в разграбването на добитъка“, подчертава помощник министърът на вътрешните работи в „Специално съобщение, относно: състоянието по разграбването на добитъка в Пловдивски и Врачански окръзи“, от 25 март 1951 г. (КРДОПБГДСРСБНА, 2015)

Факсимиле от „Специално съобщение“ – изт. comdos.bg

От същото съобщение разбираме за мащабите на недоволството: само в едно село – Крумово, Асеновградско, 100 жени са отишли пред общия обор на ТКЗС за да си вземат добитъка. След „разяснителна работа“ жените били възпрени. В с. Негованци, Видинско, от 300 члена на ТКЗС, 220 все пак успели да си вземат добитъка. След това са тръгнали към Видин да си вземат и инвентара.

Следващият документ, който ще разгледам е „Доклад за оперативната обстановка във видинска околия“ от 29 март 1951 г. (АКРДОПБГДСРСБНА – М, ф. 1, оп. 1, а. е. 1779, л. 17-20). Няма да коментирам нивото на образованост на пишещия доклада – помним заповедта на Антон Югов за образователния ценз на заемащите ръководни длъжности в МВР-то на „народната република“. След избиването или репресирането на националния елит, милиционерите, назначени да пазят „Народната влас“ (без „т“), оправдавайки се „напрегната международна обстановка“ (за Сорос още не са подозирали), са разтревожени, че „българия ще бъде укопирана“! А тя пък (дори и с малка буква), въпреки тоталитарното управление на съветската марионетка Вълко Червенков (съветски гражданин и агент на НКВД с псевдоним „Спартак“), била в „лагера на мира и демокрацията“!

Съпротивата срещу ТКЗС често се изразявала в митинги, на места организирани предимно или изцяло от жени. Във видинското село Брегово се пуска слух, че децата ще бъдат събрани и изпратени „на възпитание“! Не, не в Норвегия, както сигурно си помислихте, а в СССР! Пак в същото село, жени от стопанството излезли на митинг и настоявали „да им се даде работа да работят, като са казвали „нали сте ни събрали в стопанството, дайте ни сега работа“, докато ръководството било заето „с оценка добитъка“.

В друго видинско село – Винарово, отговорникът на ОК на БКП, който бил изпратен „във връСка“ с образуването на ТКЗС, в желанието си да принуди хората да станат членове на ТКЗС по „най-лесния начин“, задържал 10-12 човека „през ноща“, които съблякъл голи и пръскал с вода, защото не били съгласни да влязат в ТКЗС. А на сутринта повече от 100 жени плакали пред селсъвета с викове „освободете мъжете ни“! Случаят веднага се разчул в селото и на сутринта пред селсъвета се събрали повече от 100 жени, които са започнали да скандират: „Пуснете мъжете ни!“

На други места пък, не само нанасяли побой на селяните „от некои местни партийни отговорни лица“ но и заплашвали с изселване или въдворяване, отказалите да се включат в ТКЗС. Пускали се слухове, че ще бъдат избити, което принудило 32 човека за избягат нелегално в съседна Югославия.

Много от бунтовете срещу тоталитарния комунистически са организирани от жени, става ясно от документа. Според Доклада, освен обичайния побой над инакомислещите, се говори за предварително подготвен от партийните дейци списък – „да блудстват с жени“, които злословят срещу народната власт. На събрание, „протекло при пълен ред“, когато накрая дали думата на присъстващите, те започнали да скандират „Долу ТКЗС, долу Сталин и Червенков“, като си поискали обратно воловете и инвентара!

И ако си мислите, че тази незаконна разправа на местни партийни величия над съселяните си е била безнаказана – грешите! Партията взима мерки. Това разбираме от Информация до началник отдел „Секретариат“ – ДС – МВР, София, 5 април 1951 г.  (АКРДОПБГДСРСБНА – М, ф. 1, оп. 1, а. е. 1783, л. 29), публикуван в Сборника „Държавна сигурност и колективизацията 1944-1959 г.“

Видяхте ли? Партията взима мерки – свиква събрания, на които провинилите се (разбирай – злоупотребили с власт), са били критикувани, а други са си направили самокритика! За побоищата, за поливането със студена вода, за заплахите и репресиите! Така се действаше в онези години в редиците на БКП – или критика и самокритика на събрание, или с преместване на друга работа (нерядко по-добре платена).

Друг документ – Доклад до Постоянното присъствие на БЗНС от негов инструктор, София, 11 април 1951 г. (стр. 210-214) (КРДОПБГДСРСБНА, 2015):

…

…

…

…

За пореден път разбираме, че част от кооператорите от с. Периловец, средни и бедни селяни, влезли в кооператива по принудителен начин, решили да напуснат ТКЗС-то. Защо, всеки сам може да си отговори. И лично секретарят на БКП Тодор Живков бил изпратен в гр. Кула също във връзка с овладяването на селските бунтове, които в писмото са наречени „възстановяване на инвентара“– очевидно за да ръководи потушаването им!

Очевидно инструкциите на Тодор Живков не давали добър резултат, а може би и точно благодарение на тях, но въпреки репресиите, побоищата, интернирането и изпращането в лагери, над 28 000 селяни в страната са имали смелостта да хвърлят заявления за напускане на ТКЗС!

„За един период от месец и половина (18 март – 3 май) в цялата страна бяха подадени 28 621 за излизане от ТКЗС, от които 9273 изтеглени до края на май“

Години по-късно, Станко Тодоров, който тогава е земеделски министър, си спомня:

„Форсирането към коопериране на селското стопанство в планинските и полупланинските райони беше в периода 1957-1960 г. Това беше една грешка. Аз по това време отговарях за селското стопанство. А кой е решавал – то се знае. Инициативата беше на първия ръководител в страната Тодор Живков. А моята отговорност се състои в това, че не се противопоставих. Положението на страната не беше благоприятно.
Слабото развитие на промишлеността и кооперирането в селското стопанство макар и при слаба механизация освободиха много работна ръка и имаше безработица. А в самото селско стопанство поради ниските изкупни цени трудоденят се заплащаше ниско. Налице бяха сериозни икономически трудности. От българския народ не можеше да се скрие изостаналостта на селското стопанство, тъй като тя беше очевидна за всички.”

Не е прав Станко Тодоров – от българския народ не можело да се скрие изостаналостта на селското стопанство – тя била очевидна за всички. Но не и за днешните апологети на Соца.

А след промените, същият Тодор Живков ще признае:

„Самият ни опит показваше колко погрешни са били представите, които се насаждаха тогава за българското село. На думи никой не подценяваше селското стопанство, но на практика то се третираше едва ли не като отрасъл второ качество. Това обаче бе по-малкото зло. Дълбоките причини за печалното състояние на селото се кореняха главно в подхода и политиката, които копираха по същество практиката на съветската колективизация. Просто така: без отчитане на националните особености и традиции.“

Знаете ли, ще си призная нещо – това е сигурно единственият път, когато вярвам на Тодор Живков! А Вие?

И ако днес „демокрацията“ реши да провежда „колективизация“, вие как бихте реагирали?

Библиография

КРДОПБГДСРСБНА. (2015). Държавна сигурност и колективизацията (1944-1959). София: КРДОПБГДСРСБНА.

Райчевски, С., & Коларова, Ф. (2013). България 1944 – 1989. Забранена истина. Berlin: Gedenkbibliothek zu Ehren der Opfer des Kommunismus e.V. Berlin. Retrieved from https://bosilkov.com/data/pages/files/1455125159.pdf