Т.Ж. – Генералът, автор на бестселъри. И милионер! И…

Съдържание

„Съставителят“ Милко Балев
Томове, томове, томове
Кой? … е авторът?
Кой? … яде зелника и кой му го дава!
Храната на Живков
Генералът
Библиография

Ще започна тази част, посветена (май) на литературата, с анекдот от съветско време.

Чукча кандидатства за член на Съюза на писателите. Някой пита: „Как ще бъдеш писател, като дори не можеш да четеш както трябва? Виж класиците. Чел ли си Тургенев? Или Толстой? Или Достоевски?“

А чукча, вдигайки гордо глава, отговаря: „Чукча не читатель, чукча – писатель!“ – „Чукча не е читател – чукча е писател!“

И ако тези думи важат в някаква степен и за пишещия тези редове – признавам, не съм чел Тургенев, (но пък Толстой и Достоевски съм чел, и дори цитирал по различни поводи в паноптикума „Третото освобождение“), то в много по-голяма степен изказването на чукчата, може да бъде приписано на един български автор на бестселъри и милионер от хонорарите им!

Не, не! Това не са Виктория Бешлийска или Георги Господинов. Нито пък Мария Лалева или Захари Карабашлиев. Това е авторът на множество томове събрани съчинения, като този 28-ми, с изпокъсани страници, от „огромния“ читателски интерес.

Видяхте, нали: Тодор Живков – „том двадесет и осми“! И не е само този. „Писателската“ кариера на „Първия“, по думите на дългогодишният началник на кабинета на Живков Милко Балев, започва още през 1960 г. с издаването на „сборник, в който се включиха приветствените речи, пресконференциите на Живков, както и други материали от 15-та сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк.“ (този и всички следващи цитати на Милко Балев са от Христо Христов – „Тодор Живков – комунистът милионер“ – бел.съст.) (Христов, Тодор Живков – комунистът милионер. Част 1: Ръководителят на БКП получил 1,8 млн. лв. хонорари, 2012)

„Съставителят“ Милко Балев

Всъщност този сборник с речи е само началото на „конвейер“ от книги, сборници, „насоки“ и „съображения“. Милко Балев, разпитван от прокуратурата по Дело №1/1990 г. за икономическата катастрофа на БКП, ще разкаже пред прокуратурата:

„Съществуваше практика в КПСС и в някои други братски партии да се издават съчинения на първите ръководители и други членове на партийните ръководства.“ (ibidem)

Не знам колко „други членове на партийните ръководства“ са публикували творбите си, но върху кориците на почти всички подобни издания, за които се сещам, като автор стои името на Тодор Живков. Първоначално са издадени „Избрани съчинения“ в шест, допълнени до осем тома. А до края на 1976 г. са издадени общо 23 тома съчинения на Живков. Като техен съставител е записан Милко Балев. От документите по „Дело №1“ разбираме, че последните шест тома са издадени без участието на Милко Балев, но въпреки това той получава хонорари като техен съставител. Самият Балев ще признае, че

„не е следвало да ми се изплаща това възнаграждение. Не е следвало да се съгласявам да получавам тези суми, но без да се замислям какви са основанията да ги получа, съм взел същите“.

Следвало – не следвало, но обвинението твърди, че покрай „законните“ десетки хиляди левове хонорари, Милко Балев е получил без правно основание и близо 40 000 лв., издавайки трудовете на Живков. Ей така – скромно, по комунистически, другарят Балев не трябвало да получава тези хонорари, но… що пък да не ги заприходи! „Без да се замисли“! Като има кой да дава…

Нека разгледаме Раздел шести на Обвинителния акт по Дело №1/1990 г. – „Документна измама, осъществена от обвиняемия Милко Балев във връзка с издаването на част от произведенията на Тодор Живков“:

„В резултат на първоначалното си действително участие в издаването на трудовете в редакцията на „Партиздат“, а впоследствие и в други редакции се създала представа, че е невъзможно да се публикува произведение на Тодор Живков, без да участвува обвиняемият Балев. В действителност след 1975 г. участието на Милко Балев в редактирането на трудовете било заменено от работата на конкретни натоварени лица, които получавали хонорар за редакторство и съставителство в отделните редакции. Въпреки това по силата на създадената практика Милко Балев бил включван като „отговорен за изданието“ – дейност, която не фигурира по тарифата за авторските възнаграждения и получавал хонорар по т. 57 и 186 от посочената тарифа, полагащ се за съставителство и редактиране, без да е извършвал каквато и да е дейност от подобен характер.

По такъв начин за периода от 26.06.1978 до края на 1986 г. обвиняемият Балев получил без правно и фактическо основание за издадени произведения на Тодор Живков в отделните издателства следните суми:

ПАРТИ3ДАТ

1.През 1984 г. били издадени томове 29, 30, 31, 32, 33, 34 и 35 от Избраните съчинения на Тодор Живков, по които обвиняемият Милко Балев не е извършвал каквато и да било редакторска дейност. „Съставителството“ се е изразявало в предаване на събираните от подчинените му служители непубликувани в средствата за масова информация произведения на св. 3ахариева и формалното одобряване на представените му от последната съдържания на отделните томове.“

Според акта на прокуратурата, обвиняемият Балев получил 1172 лв. за том 29, 2179,80 лв., за томове 30, 31 и 32 и още 2133,32 лв. за томове 33, 34 и 35 без правно и фактическо основание.

По повод различни юбилеи и годишнини по преценка на различни органи за необходимостта „произведенията“ на Тодор Живков да бъдат систематизирани, в Партиздат били издадени: през 1977 г. тритомникът „Дружба от векове за векове“, две издания 1978 и 1979 г. на тритомника „3а партийното строителство“, двутомници „Априлската линия“ и „Справочник“ през 1981 г. „Икономическата политика на БКП“ —1982 г., двутомник „Аграрната политика на БКП“ и „Науката могъща производителна сила“ в два тома през 1985 г.

Милко Балев осъществявал само общото ръководство и координирането на работата по силата на служебното си положение. В обвинителния акт, прокуратурата детайлно е описала по разходни ордери получените от „съставителя“ суми.

Или общо за периода 1978-1986 г., другарят Милко Балев е получил хонорари на стойност над 68 000 лева. Колко работа по изданията на Тодор Живков е свършил – не знам, но според обвинението:

„обвиняемият Балев получил от Партиздат…, без да извършва съставителска или редакционна дейност, общо 24 024.64 лв.“

Но това не е всичко – от издателство „Народна просвета“ за оформяне на два тома на „Образователното дело — дело всенародно“, вписаният като „отговорен за издаването“ Балев, още в началото съгласувал променените заглавия и измененията в авторския текст с Тодор Живков, след което заминал за Италия. За този „труд“, издателството начислило на Балев 2670 лв. за съставителство и редактиране. Или чисто получил 2 302,30 лв. без да има основание за това.

През 1981 г., ръководството на Съюза на българските писатели с председател Любомир Левчев решило по повод предстоящата 70-годишнина на Тодор Живков, издателство „Български писател“ да издаде подборка от негови речи, изявления, поздравления и други подобни. Част от изданието следвало да бъде в специална луксозна подвързия и да бъде подарено на Живков за рождения му ден. За което Милко Балев, без каквото и да е законово основание, получил чисти 1212,24 лева.

Друго издателство – „Отечествен фронт“, по случай Осмия конгрес на ОФ през 1982 г., издава сборник с речи и статии на Тодор Живков, свързани с дейността на ОФ. В Издателството на ОФ, Михаил Димитров – свидетел по „Дело №1“ бил натоварен със съставянето на сборника. След определяне на съдържанието му, то било „консултирано“ с един от помощниците на Милко Балев. И без да има друго участие в издаването, Балев получил чисто 1947,40 лв.

И още: от издателството на БЗНС, Балев получава без правно основание 6087,80 лв.; от издателство „София-Прес“ – 3718,30 лв. …

Обвинителният акт продължава:

„Видно от така описаната фактическа обстановка обвиняемият Милко Балев за периода ат 26.06.1978 г. до края на 1986 г. е получил общо сумата 39 292,68 лв., без да има правно основание за това, тъй като за реално извършеното политическо съгласуване на издаваните трудове на Тодор Живков с действително работилите лица като редактори и съставители не се полага никакво възнаграждение. Обвиняемият Милко Балев е имал представата, че в частта им, с която му се заплаща възнаграждение за посочените по-горе произведения на Тодор Живков, платежните документи са с невярно съдържание. Използвайки заблуждението на лицата, които са му начислявали хонорари в изброените издателства обвиняемият е експлоатирал документите с невярно съдържание, за да получи инкриминираната сума, явяваща се в особено големи размери...“

Томове, томове, томове

След като „съставителят“ е получавал десетки хиляди левове хонорари, от които „само“ 39 000 лв. незаконно, колко ли е получил „авторът“ на онзи 28-ми том? Всъщност, онзи том от снимката под авторството на Тодор Живков не е последен – броих, броих, и стигнах до „том 35“ от „Избраните…“, включващ писанията за периода юли 1983 – февруари 1984 г. Не знам, дали има и други „избрани съчинения“. Но пък има „бестселъри“ като:

„Да възтържествува политиката на мир и мирно съвместно съществуване, да се сложи край на колониалното робство“ (1960)
„Дружно и неуморно да градим социализма“ (1962)
„За блестяща изборна победа, за нови успехи в строителството на социализма“ (1962)
„Комунистическата идейност – висш принцип на нашата литература и изкуство“ (1963)
„За нова система на планиране и ръководство на народното стопанство“ (1963)
„За по-нататъшно разгръщане на социалистическата демокрация“ (1968)
„Носете и издигайте още по-високо нашето чисто, свято и победоносно знаме“ (1969)
„Да пребъде във вековете името и делото на Георги Димитров“ (1972)
„30 години от победата на социалистическата революция в България“ (1974)
„За висока обществена производителност на труда“ (1974)
„Високата политическа съзнателност – могъщ фактор за ускоряване на общественото развитие“ (1975)
„XXV конгрес на КПСС. Под знамето на марксизма, ленинизма и пролетарския интернационализъм“ (1976)
„Дружба от векове за векове“ в три тома (1977)
„Борбата на народа за свобода, прогрес и социализъм – костната система на българската художествена литература“ (1978)
„Внутренняя и внешняя политика Народной республики Болгарии“ (1979) – забележете – на руски език.

Видяхте ли? И на руски е издаван…

Омръзнаха ли ви безсмислени заглавия? Нищо – ето само още няколко:

„Достойни наследници и продължители на великото дело“ (1979)
„Биографичен очерк“ (1981)
„Няма и не може да има сила, която да раздели България от страната на Съветите“ (1981)
„Велик син на България“ (1982)
„Априлската линия на БКП – марксизъм-ленинизъм в действие“ (1984)
„Високото качество – дело и отговорност на всеки и на всички“ (1984)
„Проблеми и подходи на изграждането на зрелия социализъм в НР България“ (1984)
„Делото, с което сме се заели, е дело революционно“ (1987)
„За качествено нов растеж, за дълбок прелом във всички области“ (1987)
„Някои съображения във връзка с януарския пленум на ЦК на КПСС и с по-нататъшната работа за провеждане на стратегическия курс на БКП“ (1987)
„На работа за по-нататъшно осъществяване на курса за качествено нов растеж“ (1987)

Знам, че вече е досадно, но ще цитирам само още две заглавия, които ме впечатлиха:

„Качеството – ключов проблем за изграждането на зряло социалистическо общество“ (1983)
„Да изградим България като високоразвита и културна социалистическа държава“ (1988)

Че качеството на стоките наистина беше „ключов проблем“ знаем още от доклада на търговския представител на НРБ в СССР Йорданка Каприелова от 25 юли 1960 г. за качеството на родните обувки. Онези, които правели рани по краката на жените в Москва. Пък и не е изненада за никого – хора, за които Кореком беше невъзможна цел, мечтаеха поне за обувки, произведени в Чехословакия, Токайско вино, полска водка или електроуреди от ГДР. Мечта…

Но поне за мен е изненада, че до 1988 г., все още не сме изградили „културна социалистическа държава“, та се налага „Първият“ да ни обяснява как това да стане! При толкова съветска култура, която ни заливаше? Че даже с „трета програма“ и съветска телевизия гледахме. Сигурно не е била достатъчно „културна“…

Освен от строителството на „СоциализЪма и КомунизЪма“, от качество и от култура, и от селско стопанство разбирал другарят Живков. Или поне това става ясно от неговото творчество:

„Да се използват всички резерви в селското стопанство, да се увеличава и поевтинява селскостопанската продукция“ (1961)
„За концентрация и развитие на селското стопанство върху промишлена основа“ (1970)
„Аграрната политика на Българската комунистическа партия“ в два тома (1985)
„За аграрната политика в условията на преустройството“ (1989)

И от наука, култура и образование разбирал:

„Култура народна, култура социалистическа“ (1967)
„За Комсомола и младежта“ (1971)
„За литературата, изкуството, културата“ (1972)
„Книгата в служба на прогреса – достояние на всички“ (1972)
„За развитието на образователното дело в Народна република България“ (1979)
„Образователното дело – дело всенародно“ в два тома (1980)
„За литературата“ (1981)
„За мястото и ролята на духовната сфера в изграждането на развито социалистическо общество в България“ (1983)
„Науката – могъща производителна сила“ в два тома (1985)

И разбира се прословутото:

„Учение и труд, жизнерадост и дръзновение“ (1978)

превърнал се с лишен от съдържание лозунг.

Все пак разбрал недоучилият печатарски работник, че Книгата трябва да бъде в служба на прогреса. Че и достояние на всеки! Не знам обаче, защо книжарниците преливаха с негови книги, а за чуждите автори обичайно се извиваха опашки пред книжарниците. Или просто се продаваха с връзки под щанда. А нерядко „дефицитни“ книги се продаваха в комплект с някои от гореизброените „бестселъри“ – иначе не може!

Опашка за „Джейн Еър“ пред пловдивска книжарница, 1980 – изт. socbg.com

Забелязахте ли? Не опашката, която със сигурност не е за трудовете на „Първия“. За рекламните табели питам – книжарницата предлага „богат избор … правна, марксическа, общ.политическа“ литература. Е, след тях идва и художествената. Веднага след „обществено-политическата“…

„Творческият гений“ на Тодор Живков надхвърля територията на страната, голяма колкото една човешка длан – по Джагаров. „Богоугодно“, Агенция „София прес“ издава няколко издания на чужди езици. В тази връзка, Милко Балев посещава Великобритания, Франция, ФРГ, Гърция, Швейцария, като командировките му са заплащани от ЦК, а по-късно – от УБО – Пето управление на ДС. Балев пояснява:

„Предложенията се правеха от международния отдел, от МВнР и по-специално от нашите посланици в чужбина. Заплащането ставаше по следния начин: След излизането на книгата се закупуваше известен брой от нашата страна и се предоставяше на международния отдел, на МВнР и съответното посолство. Хонорари за тези издания не са заплащани. Произведенията на Живков се издаваха от братските партии в социалистическите страни. Разходите се покриваха с изкупуването на определен брой екземпляри във всички социалистически страни без Румъния“. (Христов, Тодор Живков – комунистът милионер. Част 4: Бившият генсек пред прокуратурата: Няма да кажа къде са милионите, 2012)

За вечно невярващите прилагам „труд“ на Тодор Живков, издаден чак в САЩ през 1969 г.

Факсимиле от корицата на „By and for the people: building an advanced Socialist society in Bulgaria” – изд. NWR Publications (Zhivkov, 1969)

Учудващо, но за издадените в СССР съчинения, хонорарите на Живков като автор и на Балев, като съставител са заплатени от съветската страна.

Няма да питам, колко от тези заглавия бихте си купили. Или колко от тях би си купил немския, френския или американския читател. Особено в Ню Йорк през 1969 г. И са прочели с „огромен читателски интерес“. Няма да питам и дали вашите родители са си ги купили, пък било и на български, и са ви ги оставили в наследство. Защото през онзи период, подобни издания не са били обект на пазарен интерес, а част от идеологическия и партийния апарат – „доброзорно“ са ги купували първичните организации (ППО) на БКП – партийните комитети закупуваха томовете като официални партийни материали за обучение и пропаганда; библиотеки (държавни и училищни) – учебни и научни институции ги поръчваха и получаваха за фондове, справочни колекции и изследвания на партийна история; институции и чиновници – държавни и партийни кадри, които трябваше да са в час с партийната линия, с докладите и документите, за да могат да ги пропагандират по служба или по работните си места. Или просто да съществуват по рафтовете, често неотворени от никого. Да не казвам, че подобни издания бяха раздавани като награди в различни комсомолски мероприятия, състезания и викторини.

Спрях се само на част от изданията, на корицата на които, като „автор“ е посочен „Първият“. Няма да търся други издания от същия „автор“ на чужди езици, платени от нас, за да бъдат издадени някъде в чужбина. Пиша думата в кавички, защото едва след промените ще разберем, че „чукча – писател“, даже не е писател, а бил записан само като „автор“ на корицата. Но пък е получил доста тлъсти хонорари, за което се разбра по-късно.

След 10-ти ноември, Главна прокуратура образува т.нар. „Дело №1/1990 г.“ за търсене на съдебна отговорност срещу Живков за злоупотреба с власт, разхищение на държавни средства и незаконно разпределяне на привилегии. „Първият“ и бившия началник на кабинета му и член на Политбюро Милко Балев, са обвинени в превишаване на властта с цел придобиване за себе си или други лица облага за над 26 милиона лева. В Обвинителния акт на Главна прокуратура детайлно са изброени и придобивките, като храна и представителни средства, отпускани ежегодно на висшата партийна номенклатура, закупените от УБО (Управление безопасност и охрана, аналог на днешната НСО), автомобили по „второ направление“ (разбирай, внесени с тъй дефицитната западна валута), както и за 125 апартамента, раздадени с лично разпореждане на Живков на 114 лица. Цитирани са и неправомерно изразходваните средства за денонощна охрана на сина му Владимир Живков и внука му Тодор Славков. Съгласно документите по делото, само за периода 1985-1989 г., за задоволяване на охолния живот на фамилията, са похарчени над 1 милион лева държавни средства. Но затова – друг път.

В „Раздел 4“ на същият Обвинителния акт на прокуратурата – „Документни измами, осъществени от обвиняемия Тодор Живков във връзка с получените авторски хонорари за част от произведенията му“, четем:

„Дейността на обвиняемия Тодор Живков като генерален секретар на ЦК на БКП, председател на Министерския съвет и председател на Държавния съвет през целия период на неговото властване е била съпътствувана от огромен брой речи, доклади, докладни записки, тезиси, съображения, концепции, подходи и т.н. Тези произведения са били създавани с помощта на специални екипи от сътрудници, но под прякото ръководство и лично участие на обвиняемия Живков. Произведенията са били издавани периодично под формата на събрани съчинения, избрани съчинения, тематични сборници и други подобни, за които на Тодор Живков се е полагал авторски хонорар съгласно Закона за авторството. В тези произведения обаче особено след 1975 г., наред с действителните авторски материали на Тодор Живков са включвани и поздравителни писма, телеграми, приветствия, съболезнования и други послания с чисто протоколен характер. Последните не са били изготвяни от Тодор Живков, а от съответните отдели на ЦК на БКП, от Държавния съвет и Министерството на външните работи. (…)
Според заключението на назначената комплексна издателска експертиза (т. 99, л. 36-42) в издадените след 1975 г. произведения, за който период са съхранени платежните документи, наред с действителните авторски материали на Тодор Живков са включени и множество приветствия, поздравления, телеграми, съболезнования и други послания от протоколен характер.
Обвиняемият Живков много добре знаел, че няма никакво участие в създаването на тази „протоколна литература“, но въпреки това се съгласявал тя да се включва в отделните томове за неговите произведения, т.е. да бъде обявен за автор със следващите от това последици – получаването на авторско възнаграждение в размер на 600 лв. за авторска кола, съгласно заповед VI-1301/20.Х.1971 г. на Комитета за изкуство и култура. По такъв начин за периода от 4.05.1976 г. до 5.07.1988 г. от различните издателства обвиняемият получил под формата на авторско възнаграждение без правно и фактическо основание следните
суми…“

По-нататък, в Обвинителния акт детайлно са изброени сумите, получени от Тодор Живков от различни издателства. Нека видим накратко:

„От издателство „Партиздат“

1. През 1976 г., на обвиняемия TОДОР ЖИВКОВ били начислени за издадените през 1975-1976 г. произведения, авторски хонорари в размер на 487 146 лв., като след приспадане на ДОД и самооблагане в размер на 237 942 лв. получил сумата 249 204 лв. вместо 237 440,31 лв. получената в повече сума от 11 763,69 лв. представлява авторско възнаграждение за включената в първите 23 тома от избраните съчинения на Тодор Живков „протоколна литература“ (т. 38, л. 47-49, т. 99, л. 39). … Обвиняемият ТОДОР ЖИВКОВ е знаел, че в издадените отделни томове са включени и материали не от него, а от други автори, но съзнателно се възползвал от това. Така чрез използване на документ с невярно съдържание — PКО № 505/1976 г. получил без правно основание сумата 11 763,69 лв. обществено имущество.

2. От изплатените през 1978 г. 56 008,70 лв. след приспадане на 37 891,30 ДОД и самооблагане, 1770 лв. са за съдържащите се в тритомника „Дружба от векове за векове“ 2.95 авторски коли „протоколна литература“… Получените в повече суми, … възлизат на 876,15 лв.

3. В том 24 от Избраните съчинения в тритомника „3а партийното строителство“ според заключението на експертизата (т. 38, л. 50, 51) са включени 4.96 авторски коли от посочения па-горе вид, за които се следва авторско възнаграждение 2 976 лв., част от изплатените с РКО № 839/26.06.1978 г. ( т. 4, л. 39) 114 624 лв., след приспадане на ДОД и самооблагане 66 267 лв. След преизчисляване на ДОД и самооблагане за реална полагащата се сума, се явява разлика от 1 473,06 лв. получена в повече.

4. През 1979 г. … били изплатени на обвиняемия Живков 19 721,91 лв., след приспадане на ДОД и самооблагане от начисления авторски хонорар в размер на 26 178 лв. В тази сума са включени и 1 410 лв. за съдържащите се в т. 25 от Избраните съчинения 2.35 авторски коли „протоколна литература“. Вместо 26 178 лв. е следвало да бъдат начислени 24 768 лв., или вместо 18 741,96 лв. чиста сума обвиняемият Живков получил 19 721,91 лв. — с 979,95 лв. повече без правно основание.

5. И във второто издание на „3а партийното строителство“ били включени 0.66 авторски коли за „протоколна литература“ и начислени 369 лв. Тази сума е част от изплатените … като авторски хонорар 87 036 лв., от които обвиняемият е получил след приспадане на ДОД и самооблагане 52 611 лв., вместо следващите се със 195,20 лв. по-малко — 52 415,80 лв.

6. 1980 г. … от издателство „Партиздат“ били изплатени на обвиняемия Т. Живков, след приспадане от начислените като авторско възнаграждение 34 980 лв. 8 965,80 лв. ДОД, 26 014,20 лв. С този ордер е изплатен и хонорарът за т. 26 от Избраните съчинения, съдържащ 5.85 авторски коли материали от посочения вид, авторският хонорар за които възлиза на 3 510 лв. (т. 38, л. 52, т. 99, л. 39). След съответното преизчисляване на следващият се ДОД сумата 2 457 е получена без правно основание.

7. В томове 27 и 28 от Избраните съчинения … са включени и 10.98 авторски коли „протоколна литература“, със следващо се съгласно заповедта на КИК авторска възнаграждение н размер на 5 588 лв. Тази сума е част (т. 38, л. 53) от изплатените … след приспадане на ДОД 29 970 лв. Разликата по този пункт след преизчисляване на т. 1 възлиза на 4 434,60 лв.

8. С РКО от 1984 г. … на обвиняемия са изплатени 56 700 лв., без ДОД 37 878 лв., включващи и 3 954 лв. за 6.59 авторски коли за писма, телеграми, съболезнования и други такива в том 29 от Избраните съчинения (т. 99, л. 39). Получени са в повече 1 976,80 лв. без правно и фактическо основание.

9. Съгласно заключението на комплексната издателска експертиза, в томове 30, 31 и 32 от Избраните произведения са включени и 17.31 авторски коли „протоколна литература“, за които според заповедта на КИК се следва възнаграждение в размер на 10 386 лв. Тази сума е изплатена като част от 58 140 лв. по РКО No 1601/27.11.I984 г., получени от обвиняемия след приспадане на ДОД 38 598,20 лв. След преизчисляване на реално полагащата се сума и съответстващия й ДОД, обвиняемият е следвало да получи 33 405,20 лв., с 5 193 в по-малко от получените в действително.

10. В томове 33, 34 и 35 от Избраните съчинения се съдържат 17.23 авторски коли „протоколна литература“ (т. 99, л. 40), отговарящи на 10 338 лв. авторски хонорар. След приспадането на тази сума от вписаните по РКО No 97/17.01.1985 г. 61 266 лв. и отчитане на 50 928 лв. ДOД, се получава сумата 34 992 лв., докато по ордера обвиняемият е получил реално 40 161,20 лв., т.е. с 5 169 лв.: в повече.“

По-„скромни“ суми, получил другарят Живков от Издателство „Народна просвета“ – през 1979 г., то издало тематичния сборник в два тома „Образователното дело – дело всенародно“ – авторски труд на Тодор Живков, за който със сметка за хонорар му били начислени 54 000 лв., като след приспадане на ДОД реално получил 36 528,20 лв. Съобразно заключението на експертизата, в двата тома е включена и „протоколна литература“, за 4 044 лв..

Издателство „Български писател“, през 1982 г. изплатило на „писателя“ Тодор Живков 20 340 лв. авторски хонорар за тематичния сборник „3а литературата“. Издателството на „Отечествения фронт“, за споменатия по-горе тематичен сборник „Отечественият фронт – наше историческо завоевание“ изплатило на „Първия“ отечественофронтовец Живков авторски хонорар в размер на 30 000 лв., от които получил чисти 22 528,20 лв.

И Издателството на Б3НС се отчело: през 1986 г., то изплатило на Живков чисто 64 128,20 лв. авторски хонорар за тритомника „Партията е вярна на своите верни съюзници“. …

Прокуратурата не коментира сумата от над 1 милион лева, получени като авторски хонорари за различните издания (въпреки, че всички те са писани от други хора). Но пък твърди, че по различни разходни касови ордери (РКО), от различните издателства, обвиняемият Тодор Живков е получил неправомерно общо сумата 40 372,65 лв., за „протоколна литература“, а именно – „поздравителни писма, телеграми, приветствия, съболезнования и други послания с чисто протоколен характер“.

Скъпичко ни излязло“ авторството на телеграмите… Но пък всички други експертизи на обвинението са съставени на базата на приложените към делото планово-отчетни калкулации, хонорарни сметки, докладни записки и нареждания за изплащане на хонорари. В Обвинителния акт четем още:

„Авторите на тези документи не са имали субективната представа за невярното им съдържание в действителност, тъй като поради липсата на информация са действали със съзнанието, че Тодор Живков е автор на всички произведения, включени в съответното издание. От своя страна обаче обвиняемият Живков е знаел много добре както обстоятелствата, че не е автор на включените протоколни произведения, така и факта, че за тях в съответните платежни документи му е начислен авторски хонорар, който той получава без правно и фактическо основание. Като се има предвид и обстоятелството, че се касае до идентични прояви на експлоатиране на документи с невярно съдържание с цел присвояване на суми, при което всяка последваща се явява продължение на предшестващата и че сумата е в особено големи размери, квалифицираща случая и като особено тежък, следва да се приеме, че обвиняемият Живков е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на престъпния състав, визиран в чл. 212 ал. 4 във вр. с ал. 1 ат с. т. на НК, при условията на едно продължаващо престъпление, респективно и във връзка с чл. 26 от Наказателния кодекс.“

„В обясненията си на предварителното производство … обвиняемият не отрича, че не е автор на посочения тип „произведения“ и че поначало за тях не му се е полагало авторско възнаграждение, но въпреки това не се признава за виновен, като лансира версията, че не е знаел за включването на протоколната литература в отделните томове и че не се е интересувал при получаването на сумите за кои произведения се отнасят. На тези негови о6яснения не следва да се дава вяра, тъй като са в пълно противоречие с обясненията на обвиняемия Балев, според който обвиняемият Живков наред с другите проблеми задължително е бил запознаван с проектосъдържанието на предстоящото издание и едва след личното му одобрение то е било пускано за печат в съответното издателство.“

В справка по „Дело №1/1990 г.“ става ясно, че за периода 1976-1989 г. от различни агенции и издателства „Партиздат“, издателството на БЗНС, на ОФ, издателство „Народна младеж“, „Народна просвета“ и агенция „София прес“ Тодор Живков е получил хонорари в размер на 1 895 009 лева. В интерес на истината трябва да се каже, че все пак е удържан ДОД (данък общ доход), като чистата за получаване сума е 1 165 652 лв. Но пък в справката не са посочени авторските хонорари на „Първия“ получени през периода 1956-1976 г., тъй като тях не са запазени документи. (Христов, Тодор Живков – комунистът милионер. Част 1: Ръководителят на БКП получил 1,8 млн. лв. хонорари, 2012). Или „Първият“ получавал средно по над 80 000 лева чисто всяка година!

И пак да припомня, че за посочения период (1976-1989 г.) средната работна заплата в „социалистическа“ България била 148-274 лева месечно. Прилагам статистиката за ГОДИШНАТА заплата, пък всеки да смята:

Факсимиле от Статистически годишник 1989 година – изт. nsi.bg

Кой? … е авторът?

Питам се, как е намирал време Живков да твори томове книги и същевременно да управлява държавата? Ще разкажа, но тъй като този паноптикум обикаля улиците на Историята, нека кривнем за малко в един сокак.

Историята започва в началото на 50-те години, когато Тодор Живков е избран за секретар на ЦК на БКП и започва да се обгражда с помощници – Нико Яхиел, Тинко Воденичаров, Димитър Методиев, Огнян Дойнов, Емил Христов, Станиш Бонев и др. Но най-близкия му сътрудник – началник на кабинета още от 1954 г. та чак до 1986 г., ще остане Милко Балев, който преди това е работил в отдел „Пропаганда и агитация“ на ЦК.

През 1954 г. е открит „Партийният дом“ – „проектиран е в стил неокласицизъм с подчертано триумфално-тържествен и монументален характер, знаменуващ и величаещ ролята на БКП в управлението на страната.“. Или иначе казано – сталинска монументална архитектура. Със своите над 40 000 м² площ и 3 км коридори, първоначално сградата за кратко приютява Министерски съвет, докато по-късно в нея се настанява Централния комитет на БКП, откъдето носи името си.

Живков, взел властта, се настанява в кабинет на втория етаж в Партийния дом, откъдето предпочита да управлява, дори в периода 1962-1971 г., когато заема поста министър-председател. Неговият кабинет е бил централният офис на властта и във вътрешнопартийните и в държавни въпроси — мястото, откъдето Живков е ръководел партията, държавната администрация, и от където са се вземали най-важните политически решения. Това не е просто работно помещение, а символ на властта на комунистическата партия в България през този период. Само да вметна, че до днес (2025 г.), в този кабинет са „домували“ и Бойко Борисов, и Делян Пеевски…

То и други кусури има днес Партийния дом – по фасадата му още се забелязват орнаменти с форма на царевични кочани, заради лансираната по време на строежа кампания на Никита Хрушчов за масово засяване на (забележете!) американска хибридна царевица. В крайна сметка качамакът така и не успява да измести хляба от трапезата на българина. (Груев, 2009). Не се изненадвайте – то 35 години не стигнаха да заместим и комунистическия герб на фасадата на днешния парламент. Прилагам снимка за хората, които не са го забелязали:

А?!? Извинете, сбъркал съм снимката – тази е от съветския парламент, на фасадата на който и до днес, съветския герб е по-голям и стои над руския. Но то в българския парламент е горе-долу същото. Първо снимка от 1971 г.:

Партийният дом през 1971 г. (разбира се с лика на Тодор Живков) – изт. „Свободна Европа“

И днес:

Снимка на фасадата на Партийния дом, днес Народно събрание – изт. „Свободна Европа“

Не се изисква особена наблюдателност, за да забележи човек герба на „народната република“. Е, малко повреден, но пък голяма част от орнаментите му стоят. Отдалеч се забелязват сведените надолу знамена. Защо? Не знам. Но знам, че в почти всички държави тази позиция има ясно установено символично значение: знак на траур, почит и съпричастност при тежки събития. Може би символ, на всичко онова, което загубихме на 9-ти септември. Виждат се и сноповете житни класове, опасващи лъва (който вече липсва). И тук случайно, (а може би не), правя аналогия с едни други „снопове“ – онези, италианските „фàшио“ (fascio littorio) – тръгнали от Древния Рим и стигнали до … Мусолини! Не, че между двата режима има особена разлика. И разбирам защо съветският герб и до днес стои на фасадата и на Държавната дума, и на външното им министерство, и разбира се – на военното министерство в Москва!

След кратката разходка по фасадите на „тоталитарните“ сгради в София и Москва, нека се върнем към кабинета на „Първия“. Но не за да разгледаме неговата архитектура, а да разберем функциите му.

„Бях устроил и организирал работата на кабинета така, че той да изпълнява изключително помощни функции при подготовката на материали, които аз решавах дали и как да се използват в едни или други мои доклади, изказвания, речи, писма“,

посочва Живков. (Христов, Тодор Живков – комунистът милионер. Част 3: Първия забранил на помощниците си да казват, че му пишат речите и докладите, 2012)

А Милко Балев разказва за началото:

„При срещите с Живков характерно беше свободно да изразяваме становищата си дори и по отделни въпроси, които той поставяше, да възразяваме. Разбира се в крайна сметка той определяше какво да бъде решението и становището. Беше въвел практиката почти всяка сутрин да събира помощниците си на т. нар. „кафе“.

Живков обикновено даваше една „канава“, основните тези и насоки. Въз основа на тях ние помощниците ги разработвахме, обогатявахме заедно или по отделно. След това заедно обсъждахме документа и го предавахме на Живков. Той го гледа, допълва, прави забележки и отново ни го връща. Така по няколко пъти. Имало е материали, които сме предавали и без особени поправки от негова страна. Това обикновено са поздравителни писма, телеграми и други.”

„Основните задачи на всички помощници се даваха от Живков. Например Тинко Воденичаров се занимаваше с проблеми от личен характер, Михаил Бобанов отговаряше по селското стопанство, Нико Яхиел и Димитър Методиев по проблемите в духовната сфера, Емил Христов и Иван Илиев с икономическата политика. Аз се занимавах с международните проблеми.“ (ibidem)

Друг сътрудник на Живков – Нико Яхиел разказва:

„В началния период Живков обичаше да поставя на обсъждане пред своите сътрудници отделни проблеми, за да изкристализира окончателното виждане при тях. Освен това при подготовка на документи и други материали Тодор Живков прибягваше до помощта на отделите на ЦК или направо на отделни отговорни другари, членове на Политбюро и секретари на ЦК.“

„Под ръководството на Живков и по негово поръчение ние вземахме участие в изработването на документи на ЦК, за които той непосредствено отговаряше. В разработването на негови доклади, изказвания и други партийни документи. Системата на работа обикновено беше следната: Тодор Живков диктуваше на един или друг помощник или на група помощници основни положения на съответния материал, понякога по-подробно, друг път по-тезисно. На основата на допълнителни справки и разговори дооформяхме материала, доработвахме го, а когато той произнасяше устно свои доклади и речи, участвахме в тяхното редактиране за печат.“

Този плурализъм на мнения по-късно се променя. Има една тъжно-повтаряща се логика в авторитарните режими: самата структура на властта постепенно „произвежда“ усещане за непогрешимост. Обратната връзка изчезва, критиката се наказва, а лоялността се възнаграждава. Да не говорим, за Пропагандата, която систематично внушава, че лидерът е изключителен, мъдър и исторически необходим – без него не може! И след години в такова обкръжение, дори и що-годе интелигентен човек започва да вярва в собствената си митология. Затова неслучайно, през последните 10 години от управлението си, Живков налага практиката на формирането на работни групи, които се отделят извън София и по негово поръчение и указания подготвят проекти на доклади, речи и други материали. Вече става и невъзможно да се предложи друга теза, различна от гледната точка на „вожда“.

Друга „градска легенда“ гласи, колко скромен бил Тодор Живков. Поне това ще ви кажат днешните соцносталгици. Но пък не казват, че бил поставил задължително, макар и неписано условие, политическите сътрудници да не разгласяват никъде своята дейност, обслужваща генералния секретар. Живков поставя този въпрос на четири очи пред всеки поканен за сътрудник. Това изискване очевидно е продиктуване от комплекса му за малоценност, свързан с ниското образование и неудобството, което той вероятно е изпитвал от това да се говори, че цял кръг от специалисти му подготвят речите, докладите и материалите, представяни от негово име. И да засенчват ореола му на „Първи“!

„Едно от най-уязвимите места за всеки помощник на Тодор Живков беше съмнението, че някъде се е похвалил, че е работил или е взел участие в разработването на някоя реч, статия или доклад на Тодор Живков. Той беше изключително чувствителен по този въпрос”,

разкрива пред прокуратурата през 1990 г. Нико Яхиел. (Христов, Тодор Живков – комунистът милионер. Част 3: Първия забранил на помощниците си да казват, че му пишат речите и докладите, 2012)

Мнителността на „Първия“ се проявява не само към неговите сътрудници – „съавтори“. Дори

„назначаването или издигането на служител в управлението (УБО – бел.съст.) беше невъзможно без неговото лично съгласие. При встъпването в длъжност на всеки той предварително изискваше справка и… снимка. И досега не зная защо, но държеше първото му познанство с човека да бъде и визуално — макар и чрез фотография.“

ще разкаже в спомените си последният шеф на УБО – ген. Георги Милушев. (Милушев, 1991)

Дали е избиран по снимка – не знам, но човекът, който пише много от речите на Тодор Живков през една значителна част от управлението му, е поетът Димитър Методиев. Започва работа като помощник на Живков през 1967 г. и остава такъв до 10 ноември 1989 г. Издига се до член на ЦК на БКП. Сам разказва за привличането му в кабинета:

„Още преди да постъпя при Живков на работа ми възложиха да изготвя проект за речта на Живков по повод годишнината от боевете на Шипка през 1967 г. След като написах речта, Живков я произнесе в същия вид, в който я написах. Вероятно Живков е харесал написаното, защото след тази реч ми предложи да започна работа при него като помощник. По-късно тя беше включена в томовете му.“

В един от разпитите по „Дело №1“ пред прокуратурата Живков признава:

„Всички политически доклади и други произведения от мое име са дело на колектив. Един човек не може да направи това. Правило ми е впечатление, че ми плащат големи хонорари, но аз съм мислил, че не ги взимам за себе си, а съм ги давал на различни места. Къде съм ги давал, ще ме попитате? Ще се опитам да си спомня и да ви кажа.“ (Христов, Тодор Живков – комунистът милионер. Част 4: Бившият генсек пред прокуратурата: Няма да кажа къде са милионите, 2012)

Тодор Живков рязко губи паметта си по отношение на историята на неговите „творби“. Когато прокуратурата го разпитва през 1990 г. той заявява:

„Не помня кога се започва да се издават мои съчинения. Милко Балев беше съставителя. Аз дори нямам нито един том. Нито един том не съм чел. Бяхме се разбрали като напусна да си взема по един. Честно да ви кажа не съм отварял нито един том дори от любопитство да видя какво е публикувано.“ (ibidem)

Горкият! Но пък с него си приличаме – и аз не съм отварял негова книга.

Кой? … яде зелника и кой му го дава!

Малко аграрно се получи. Не е това за което си помислихте – нямам предвид „Първия“. Писах вече за американската хибридна царевица по фасадата на „Партийния дом“, та не е чудно, че тук ще включа и зелето. Припомняйки народната поговорка „Не е луд този, който яде зелника, а този който му го дава“. То, наистина – който яде подобен зелник, не е луд, а чиста проба – тарикат! Припомням онази справка по „Дело №1“ – че Тодор Живков е получил хонорари в размер на 1 895 009 лева (Христов, Тодор Живков – комунистът милионер. Част 1: Ръководителят на БКП получил 1,8 млн. лв. хонорари, 2012). Сигурно сепитате, как е било възможно Тодор Живков да получи хонорари за над 1 800 000 лв., и то във времена, когато средната заплата е била не повече от 200-250 лева? Лесно, когато имаш почти безгранична власт. Това става чрез приемането на специална заповед за тарифата за хонорари на издания на членовете на Политбюро на ЦК на БКП. Решението за нея е взето от Секретариата на ЦК на БКП, оглавяван от самия Живков. Ето какво разкрива началникът на кабинета му Милко Балев, който е и редактор на повечето от „произведенията“ на генералния секретар:

„Доколкото си спомням без да мога да кажа име, някой от секретарите от ЦК постави въпроса, че хонорарите на първия секретар и членовете на Политбюро и секретарите на ЦК да се заплащат хонорари по специална, по-висока тарифа.“ (Христов, Тодор Живков – комунистът милионер. Част 2: Как са завишавали хонорарите на генералния секретар, 2012)

Всъщност, огромните (дори и за днес) суми са получавани от Тодор Живков чрез приемането на специална заповед за тарифата за хонорари на издания на членовете на Политбюро на ЦК на БКП. Решението за нея е взето от Секретариата на ЦК на БКП, оглавяван от самия Живков. Заповедта е под №VІ-1301 от 20 октомври 1971 г. на Комитета за изкуство и култура с председател поета Павел Матев. Същият онзи, с кървавите ръце! Милко Балев уточнява:

„Тогава бях началник на кабинета на Живков и от моя страна не е имало намеса за издаването на тази заповед. Не мога да си спомня колко време след заповедта аз докладвах в общ порядък на Живков за такава заповед, с която са определени по-високи хонорари за произведенията на Живков и членовете на Политбюро”. (ibidem)

В интерес на историческата истина трябва да кажем, че заповедта за специалните хонорари е отменена със Заповед №353 от 4 август 1986 г. на Комитета за изкуство и култура, оглавявано от Георги Йорданов.

Доста преди това да се случи, с Решение №179 от 16 май 1975 г., Политбюро утвърждава издаването на нови съчинения на Живков. Става въпрос за най-мащабното издание дотогава „Избрани съчинения“ на генералния секретар в 39 тома. Това става по инициатива на секретариата на ЦК, като формално е посветено на 20-годишнина от Априлския пленум на ЦК на БКП. Отново в интерес на истината трябва да напомним, че тогава се извършва интронизацията – Тодор Живков оглавява окончателно БКП. И ще я оглавява еднолично 33 години!

Така, за „юбилея“, издателство „Партиздат“ е дотирано с държавни пари, тъй като цената на томовете не покрива себестойността по издаването им.

„Беше определена много по-ниска цена от тази на себестойността. Не съм се замислял откъде се взимат средства за покриване на разходите за издаването на съчиненията на Живков“,

разказва тогавашният началник на кабинета на Живков и съставител на томовете му Милко Балев. Всъщност, за какви хонорари става въпрос?

Нека видим някои от хонорарите на Живков. През 1982 г. по случай Осмия конгрес на ОФ излиза от печат „Отечественият фронт – наше историческо завоевание“ – сборник с речи и статии, като на „автора“ Тодор Живков е заплатен хонорар по 600 лева на печатарска кола. Или общо 30 000 лв. Други 20 000 лв. Живков получава за книга, посветена на културата и изкуството. А през 1986 г. на генералният секретар е изплатен хонорар от 25 816 лева за второто издание на книгата „Тодор Живков – строител на нова България“.

„Аз не съм писал такава книга“, признава бившият генерален секретар на БКП. Трябва да има някакво недоразумение.“ (Христов, Тодор Живков – комунистът милионер. Част 4: Бившият генсек пред прокуратурата: Няма да кажа къде са милионите, 2012)

През 1986 г. Началник на кабинета на „Генсека“ (генерален секретар – бел.съст.) на ЦК става Никола Стефанов, по времето на когото излизат последните три тома от „Избраните съчинения“. Стефанов свидетелства пред прокуратурата:

„Когато постъпих на работа като началник на кабинета на генералния секретар заварих вече установена практика със съответен механизъм, начин на заплащане и редактиране на изданията. По време на работата ми в кабинета на Живков бяха отпечатани три тома – 37, 38 и 39.

Практически отпечатването ставаше по следния начин: Имаше специална група в „Партиздат” от редакционни работници, които подготвяха предложение кои материали ще влизат в даден том. То се разглеждаше в кабинета при мен и се уточняваше кои трудове да се включат в тома. … Известно време задържах издаването на тези три тома, защото знаех за отрицателните настроения сред обществото и че томовете стоят в книжарниците без да се прояви интерес към тях.

… Още тогава ми правеше впечатление, че за всички материали, издавани в томовете като автор без уговорка се посочваше Тодор Живков, а всъщност те са резултат на колективни разработки и документи на Политбюро и на ЦК.

Неговото лично участие се свеждаше до следното: За някои материали той свикваше съответни сътрудници и диктуваше основните положения и постановки, които по-нататък се доразвиваха от сътрудниците. Редица други материали като поздравителни телеграми, писма, а също така и някои речи, записки до Политбюро, се подготвяха от други лица. Той ги прочиташе, подписваше и даваше съгласие за тяхното придвижване по-нататък. Понякога правеше бележки и предложение за доразработване на някои въпроси. В това се състоеше авторството на Тодор Живков.“ (Христов, Тодор Живков – комунистът милионер. Част 4: Бившият генсек пред прокуратурата: Няма да кажа къде са милионите, 2012)

А сътрудникът на Живков, Димитър Методиев, същият онзи пишещ речите му, е категоричен:

„За всички тези години, когато съм работил различни доклади и материали, аз никога не съм виждал нито ред написан от Тодор Живков. За 22 години работа с него аз съм виждал собственоръчно написан от него само подписа му, нищо друго.“ (ibidem)

И няма как да не е така, с неговото образование. В ония години като виц се разказваше, че когато някъде из София започнеха да разкопават улиците, и да се проточват едни ремонти и една кал, на ухо се говореше, че търсят дипломата на Тодор Живков.

Не съм чул да са я намерили…

Интересен въпрос, който повечето хора си задават е, какво е станало с парите. Като доблестен комунист, още като Генерален секретар, Живков твърди, че сумите от всички получени хонорари е внасял в касата на ЦК на БКП. Достойно! Но… невярно! По време на разпитите по Дело №1/1990 г., бившият генерален секретар дава множество свидетелства пред прокуратурата, но май единственият въпрос, на който паметта му отказва е къде са парите от хонорарите в размер на над 1 милион лева.

Когато прокуратурата му представя справката, показваща, че е станал милионер от хонорари, следва отговор:

„Тодор Живков: Това е ненормално за мен! Аз никога не съм се замислял колко хонорар общо съм получил. Даже не съм си записвал колко по отделно съм получавал. Затова считам, че това е незаконно да се получат толкова хонорар.

Прокурор: Когато са ви изплащали авторски възнаграждения, включително и по 50 000 лв. наведнъж, не ви ли е правило впечатление, че един хонорар за едно произведение, за един том от ваши доклади, речи и статии, колкото и проблемни и творчески да са, е много за един автор в НРБ?

Т.Ж.: Не съм се замислял по този въпрос.

Пр.: Като сравните тези хонорари, които сте получавал само за определен том от 20 000 – 30 000 до 50 000 лв. със средната работна заплата на един български гражданин по това време какви изводи бихте направили?

Т.Ж.: На този въпрос в момента не мога да ви отговаря. Нека си помисля и ако е възможно утре ще ви отговаря. При предишните разпити вие ми показахме една справка, от която е видно, че аз не съм внесъл всички тези хонорари в касата на ЦК, а значително по-малка част. Къде съм изпращал другата част от хонорарите сега не мога да кажа. Има много причини, които ме възпират сега да кажа, а и не мога да си спомня всичко. Тези пари ми се полагат, защото произведенията са се печатали от мое име, но изхождайки от положението, че всички тези материали са плод на колективен труд.

Няма и не искам да ви отговоря на въпроса къде са тези пари.“ (Христов, Тодор Живков – комунистът милионер. Част 4: Бившият генсек пред прокуратурата: Няма да кажа къде са милионите, 2012)

Пак през 1990 г. неговият съветник Костадин Чакъров ще каже:

„Като личност Живков беше чужд на материалното натрупване, въпреки че младите му години протичат в бедност. Тук неговата селска природа явно не му изневери и той неочаквано демонстрираше отсъствие на всякаква дребнавост. Тодор Живков нямаше нагласа и отношение към пари и предмети. Всъщност магията за такъв тип хора е властта, а не богатствата. Още повече, че той разполагаше с неограничени възможности да има достъп до луксозни резиденции и вили из цяла България“. (Чакъров, 1990)

Не знам на кого да вярвам, но през времето на управлението си Тодор Живков разполага със значителни средства. И не само – „Първият“ води безплатен живот, осигурен, не – направо презадоволен от Пето управление на ДС – УБО.

Но тези над 1 милион лева всъщност не са основният му доход. През това време той получава заплата като Генерален секретар и безотчетни пари в качеството си на „правоимащ“. Пред прокуратурата през 1990 г. по време на разпитите в ареста на „Развигор“ той признава:

„Заплатата ми като генерален секретар на ЦК на БКП беше 2500 лева (на месец – бел.съст.). Отделно получавах 3000 лева годишно в качеството ми на народен представител. Като председател на Държавния съвет не съм получавал възнаграждение. Като генерален секретар получавах 25 000 лева годишно представителни пари от ЦК. Те бяха безотчетни и ми се даваха лично. До смъртта на дъщеря ми Людмила от УБО получавах по 15 000 лева годишно за покриване на разходите на семейството ми. След смъртта не получавах вече такива пари, а се реши вместо тях да ми се дава безплатно храна и друго обслужване…
Като председател на Държавния съвет имах право на представителни пари в размер на 20 000 лева годишно, но не съм ги използвал освен в отделни случаи, когато съм взимал не повече от 300 лева годишно за някои общи мероприятия. Като член на Президиума на Народното събрание също имах право да получавам пари и съм ги получавал – над 2000 лева годишно. От УБО в миналото също съм получавал пари, но не си спомням колко. След като починаха другарката и дъщеря ми, другарите от Политбюро решиха да получавам безплатна храна за мен и семейството ми, сина и внучката ми и внука ми Тодор Славков.” (Христов, Тодор Живков – комунистът милионер. Част 5: Заплатите на генералния секретар на БКП, 2012)

Затруднявам се да изброя десетките хиляди левове заплати, представителни, безотчетни…

Тинко Воденичаров, политически съветник на Живков, който като партиен секретар в отдел „Деловодство“ бил задължен да събира партиен членски внос на всички секретари на ЦК, вкл. и Живков, разказва:

„Известно време бях партиен секретар на първичната партийна организация на отдел „Деловодство“ на ЦК на БКП, където членуваха всички секретари на ЦК, включително и генералният секретар. По тази причина аз знаех и размера на партийния членски внос, който Живков по това време плащаше. Този размер се определяше на базата на 1800-2000 лева, колкото получаваше тогава като генерален секретар на партията. Имам предвид заплата. На други доходи на Живков аз членски внос не съм събирал. Ако бяха декларирани и други доходи на Живков от каквото и да било естество, то ние трябваше да му събираме и на тях членски внос.“ (Христов, Тодор Живков – комунистът милионер. Част 5: Заплатите на генералния секретар на БКП, 2012)

И накрая, но не на последно място, Тодор Живков, (както и останалите членове на Политбюро и на ЦК на БКП), върху необлагаемата сума от 30 000 лева годишно, които получавал чрез държавните бюджети на УБО и Централния комитет, не плащал нито данък, нито членски внос на партията.

Но пък легенди се носят как личната му мед.сестра Ани Младенова, кърпела чорапите на Първия. Абе – човек от народа! Всъщност историята за кърпените чорапи, която повечето соцносталгици ще ви цитират, се появява на бял свят, благодарение на неговия защитник в процеса – адвокат Рени Цанова. За което признава самата Ани Младенова. И въпреки латинската сентенция, че „Verba volant, scripta manent“ – „Думите отлитат, писаното остава“, в случая – писаното отлита, остават… чорапите!

Говорим за левове, говорим за хиляди, че и за милиони левове. По-зрелите читатели помнят голямата инфлация по времето на един следващ председател на БКП, пардон – на БСП, когато хлябът беше над 1000 лева, а един долар – 3000 лева. Когато всички бяхме „милионери“, но в инфлационни левчета.

Ежедневници от 1997 – изт. reduta.bg

Но не за тия години е нашият разказ, а за времето на времето на „Бай Тошо“. За когото Димитър Коцев-Шошо, режисьор на филма „16-та република. Предателството на БКП“, много меко каза: „Като чуя умилителното бай Тошо ми става леко лошо“.

Нека разгледаме последните години от управлението на Тодор Живков – „Бай..“ (хайде да не го повтарям, че мен нещо ме присвива стомаха!). След като „бащата на нацията“, управлявал 35 години тази страна, е получавал милиони, то сигурно народът е благоденствал? И си го е преизбирал? Нека разгледаме доходите на българите по време на т.нар. „Развито социалистическо общество“, защото парите имат значение само в сравнение с покупателната им способност. Данните са не от къде да е, а от родната статистика – „Статистически годишник 1987 година“.

Оказва се, че по времето на „писателя“ – милионер Живков и на по-скромния му „съставител“ Милко Балев, „пролетариатът, сдружените земеделци и трудовата интелигенция“ (термини от онова време – бел.съст.) са получавали от същата държава доста по-скромни доходи.

Не аз – статистиката казва, че средната ГОДИШНА работна заплата е достигнала 2812 лева през 1987 г.! Повтарям – ГОДИШНА! Или 235 лева месечно. А средната пенсия (защото държавата беше много „загрижена“ за по-възрастните) възлиза на 1236 лева. Отново ГОДИШНО“! Или 103 лева на месец.

Обърнете внимание на пенсиите на земеделците. Защото според легендите за онова време, селското ни стопанство уж изхранвало целия социалистическа лагер. Или поне – Съветския съюз. 780 лева годишно! Или 65 лева на месец!

Храната на Живков

В спомените си, ген. Георги Милушев, последния началник на УБО ще каже:

„Колкото и някои да приемат с резерви, истината е, че Тодор Живков имаше скромен стил на личен живот. Беше лесен и за обслужване — особено по отношение на храненето. Никога не казваше „това не е хубаво“, като по принцип ядеше малко и се ограничаваше. Почти всяка вечер му се сервираше т. нар. „заешка диета“ — зеле, мор кови и други зеленчуци. Разбира се, храната му се подбираше — и по качество, и по витамини, и по калории…“ (Милушев, 1991)

Сигурно е така, или така е било в последните три години от управлението на Живков (1986-1989 г.) – не съм бил там. Но нека разгледаме едни други документи.

През 1981 г., средната годишна заплата в НРБ е 2303 лв. Повтарям – годишна! Или по 192 лева месечно. Толкова е записано в Статистически годишник 1981 година на НСИ. Това няма да попречи, през същата 1981 г. да се внесе „поправка“ към същият онзи Протокол „Б-13“ на Политбюро от 1962 г., в който се разпорежда (цитирам текста, заедно с правописните му грешки):

„Строго секретно!

Поверително единствен!

Към протокол “Б” 13 на ПБ на ЦК на БКП от 27.12.1962 г.

1.Считано от 1 май 1981 год. – раСходите за храната на генералния секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия и председател на Държавния съвет на НРБ др. Тодор Живков и семейството да бъдат за сметка на бюджета на УБО при Държавния съвет.

2.Считано от 1 януари 1981 год. Лимита за храната да бъде, както следва:

а/ За членовете на Политбюро на ЦК на БКП: 1200 /хиляда и двеста лева месечно.

б/ За члена на Политбюро на ЦК на БКП др. Цола Драгойчева: 800 /осемстотин/ лева месечно.

в/ За кандидат членовете на Политбюро на ЦК на БКП: 600 /шестотин/ лева месечно.

г/ За председателя на ЦКРК на ЦК на БКП: 500 /пестотин/ лева месечно.

д/ За секретарите на ЦК на БКП: 500 /пестотин/ лева месечно.

е/ За секретаря на БЗНС др. Петър Танчев: 600 /шестотин/ лева месечно.“

Та се сещам за онази приказка: „Комунист насита няма“!

Генералът

Стигнахме до края, но сигурно още се питате кой е генералът от заглавието? Е как кой – „Първият“! И писател, и милионер, и… генерал!

На 15 ноември 1952 г. излиза Постановление на Министерски съвет с №886 „за присвояване на военни звания“. А в него – що да видиш: на министър-председателят Вълко Червенков се присвоява званието „армейски-генерал“, а на Тодор Живков – „генерал-лейтенант“. Интересно!

Но по-интересно е последното изречение – „Не подлежи на обнародване…“.

Дали от предпазливост, защото „врагът дебне“, или от страх от всенародна радост (по това време се разраства Горянската съпротива) – всеки сам си преце…нява!

Ами това е…

Библиография

Zhivkov, T. (1969). By and for the people : building an advanced Socialist society in Bulgaria. New York: NWR Publications.

Груев, М. (2009). Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на ХХ век . София: Институт за ИБМ, Институт ОО и Сиела.

Милушев, Г. (1991). По коридорите на властта. София: Intra book.

Христов, Х. (26 юни 2012 r.). Тодор Живков – комунистът милионер. Част 1: Ръководителят на БКП получил 1,8 млн. лв. хонорари. Извлечено от https://desebg.com/: https://desebg.com/-a-/783

Христов, Х. (03 юли 2012 r.). Тодор Живков – комунистът милионер. Част 2: Как са завишавали хонорарите на генералния секретар. Извлечено от desebg.com: https://desebg.com/-a-/791

Христов, Х. (09 юли 2012 r.). Тодор Живков – комунистът милионер. Част 3: Първия забранил на помощниците си да казват, че му пишат речите и докладите. Извлечено от desebg.com: https://desebg.com/-a-/799

Христов, Х. (24 юли 2012 r.). Тодор Живков – комунистът милионер. Част 4: Бившият генсек пред прокуратурата: Няма да кажа къде са милионите. Извлечено от desebg.com: https://desebg.com/-a-/818

Христов, Х. (31 юли 2012 r.). Тодор Живков – комунистът милионер. Част 5: Заплатите на генералния секретар на БКП. Извлечено от desebg.com: https://desebg.com/-a-/827

Христов, Х. (20 август 2012 r.). Тодор Живков – комунистът милионер. Част 7: Системата на правоимащите. Извлечено от desebg.com: https://desebg.com/-a-/850

Чакъров, К. (1990). Вторият етаж. София: Пламък.