Съдържание
В навечерието на „Кървавия Великден“
Атентатът! С главна буква!
Послепис
Библиография
В навечерието на „Кървавия Великден“
През годините „експериментите“ на болшевиките в България не спират. На 13 февруари 2025 г. в София в близост до редакцията на вестник „Слово“, е убит проф. Никола Милев, директор на вестника и председател на профсъюза на българските журналисти. Убийството е планирано от ЦК на БКП още през декември 1924 г. – набелязан като най-значима политическа фигура. По това време проф. Н. Милев, освен че е директор на един от най-антикомунистическите български вестници, принадлежи по политическите си убеждения към управляващия Демократически сговор и е депутат в Народното събрание, като същевременно наскоро е определен за пълномощен министър в САЩ. Целта е, с убийството на значима личност от българското общество да се съберат на едно място – в столичния храм „Света Неделя“ – цар Борис, правителството, политически, научни, културни и военни дейци и граждани, за да бъдат избити всички, като за целта предварително на мястото са струпани огромно количество взривни материали. Смята се, че убийците са трима анархисти, които биват заловени и осъдени, но един от тях – Желю Грозев бяга от страната, като намира убежище в… познахте – в Съветска Русия! Дванадесет години по-късно по време на чистките, той е осъден на 8 години каторга като „вражески елемент“, но умира в ГУЛаг през 1942 г. Е, 20 години по-късно е реабилитиран! Но това е друга тема!
С оправдание за уж „възмездие“, идва и следващия черен ден в България. Част от ръководството на ВО (Военната организация) на забранената вече БКП, очевидно прости и озлобени хора, са изпълнени с желание за мъст след неуспеха на т.нар. Септемврийско въстание. Комунистическият интернационал, с изпълнител БКП, продължава линията за ново въстание като се подготвят различни въоръжени действия. Накрая, през декември 1924 г., ВО започва да крои планове за голям атентат, чиято цел е да се ликвидират максимално голям брой политически и военни дейци и да се предизвика хаос в цялостното управление на страната. Не че ще вземат властта – просто така, за отмъщение, да избият колкото може повече хора! А може би и за удоволствие!
Атентатът е подготвян грижливо цели месеци, ръководен директно от ЦК на БКП, по нареждане на Коминтерна и лично на Георги Димитров и Станке Димитров – Марек!
В плановете на терористите е убийството на царя, както и на министри в кабинета на Демократическия сговор, начело с Александър Цанков, което да даде сигнал за поредно въстание (припомням отново израза „Экспорт революции“). Комунизъм, разбирай съветска власт, разпрострял се върху целия свят!
Военната организация към ЦК на БКП решава да действа – планувано е извършването на атентат в църквата „Света Неделя“.
През януари 1925 г. Станке Димитров заминава за Виена, като още преди това упълномощава останалите да действат:
„Когато ЦК решава въпроса за атентата нека да има като „за“ моя глас“ (ЦПА, ф. 3, оп. 4, а. е. 103, л. 9-10)
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ ВЕДНАГА ПРЕГРЪЩА ИДЕЯТА ЗА АТЕНТАТА. Нещо повече – решава да се намеси активно. Веднага изпраща инструкция с гриф „след прочитане да се изгори“:1. Да се изготвят списъци с лица, която непременно трябва да бъдат ликвидирани, като уж от името на някоя близка им организация, като например Съюз на запасни офицери бъдат поканени срещу подпис да присъстват на опелото;
2. За да няма измъкнали се живи от катедралата, да се внесат 20-тина артилерийски снаряда, които да се възпламенят от детонацията и да подсилят ефекта на поражението;
3. Да се поставят бутилки със сярна киселина, която при избухването на взрива ще се превърне в газообразно състояние и като по-тежък от въздуха газ ще падне в долната част на сградата и ще даде допълнителен ефект (ЦПА, ф. 3, оп. 4, а. е. 75, л. 2) (Йоцов, 2011)
Забелязвате ли садизма на „вожда и учителя“, а и омразата към хората! Всички хора, защото ясно е, че там ще присъстват и опечалени роднини, близки, а и обикновени хора, вкл. и деца! „За да няма измъкнали се живи“!…
И тук е мястото да погледнем и друга гледна точка – тяхната „история“:
„През 1924-1925 г. революционната вълна спадна в целия капиталистически свят. Това беше тясно свързано … със стабилизацията на капитализма. (…) Частичната стабилизация се прояви както в икономическо, така и в политическо отношение. През 1924 г. земеделското производство нарасна значително… Отделни клонове на промишлеността отбелязаха чувствително увеличение на производството. . Нарасна обемът на външната търговия, настъпи известно стабилизиране на лева.“ (Институт по история на БКП, 1975)
Четейки редовете, написани в Историята на БКП виждаме – чувствително увеличение на производството, нараства обемът на вътрешната търговия, стабилизиране на лева, „нарастване на земеделското производство“. Нали партията с главна буква винаги се е борила за интересите на работниците и селяните?
Четем отново „Историята…“:
„…вместо да пристъпи към организирано отстъпление и да пристъпи към организирано отстъпление… партията влезе в жестока и опасна кървава схватка… Към Военния център на партията бяха създадени специални терористични групи…“
и още
„Връхна точка на този ултраляв курс, наложен на партията от сектантските елементи в ръководството на Военната организация, бе извършеният на 16 април 1925 г. атентат в църквата „Света Неделя“. Атентатът беше подготвен и извършен от дейци на Военната организация без знанието на политическото ръководство на ЦК на БКП. Здравите сили на партията в страната и задграничното бюро на ЦК остро го осъдиха.“ (ibidem, стр. 131)
Край на цитата. Забелязахте ли: атентатът бил извършен от някакви хора (не се цитират имена), които въпреки политическото ръководство на ЦК на БКП, взели, та взривили църквата и избили 200 човека! А „здравите сили“ в партията не само не знаели, ами даже осъдили този терористичен акт!
ЛЪЖА! Като всичко в измислената им история – лъжа! Напомням: когато Станке Димитров заминава за Виена, упълномощава останалите да действат:
„Когато ЦК решава въпроса за атентата нека да има като „за“ моя глас“.
И това е видно от техния Централен партиен архив! (ЦПА, ф. 3, оп. 4, а. е. 103, л. 9-10). И пак там четем:
„ГЕОРГИ ДИМИТРОВ ВЕДНАГА ПРЕГРЪЩА ИДЕЯТА ЗА АТЕНТАТА. Нещо повече – решава да се намеси активно.“ (…)
3. Да се поставят бутилки със сярна киселина, която при избухването на взрива ще се превърне в газообразно състояние и като по-тежък от въздуха газ ще падне в долната част на сградата и ще даде допълнителен ефект (ЦПА, ф. 3, оп. 4, а. е. 75, л. 2)“ (Йоцов, 2011)
Ей това им е историята! Лъжа от началото до края! Но те ни я натрапваха в продължение на 45 години, а май и досега! Е, не всички повярваха, но по отношение на някои – успяха!
Атентатът! С главна буква!
Продължаваме с фактите. На 14 април 1925 г. сутринта в прохода Арабаконак се извършва атентат – група анархо-комунисти откриват огън срещу автомобила, с който пътува цар Борис III. Ден, който освен всичко друго се пада и Велики вторник! Но кога ли комунистите са имали срам от Бога! Загиват двама от спътниците му, но царят по силата на Съдбата остава невредим. Не може за всичко да търсим конспирация, но не може и да не отбележим, че двама от петимата пишман атентатори забягват по-късно, къде? Познахте отново – в Съветска Русия. Но не доживяват до дълбоки и щастливи старини – единият загива в лагерите на ГУЛаг, по време на Сталиновите репресии, а другия – като интербригадист в Испания. Пък всеки „да си прецЕня“!
Този епизод ме кара да обърна внимание и на още един „дребен“ факт – забележете, „лошият“ цар, монархофашист, пътува с кабриолет из чукарите на България без охрана! Без бодигардове и цяла кохорта автомобили! Толкоз!
Черната хроника за този трагичен ден обаче не е приключила. Същият ден вечерта, в центъра на София е убит народният представител о.з. ген. Константин Георгиев (бивш ръководител на Военната Академия) – избран като примамка за нападението. Застрелян е от комунисти терористи в градинката пред църквата „Свети Седмочисленици“ пред очите на жена си и осемгодишната си внучка, докато отиват на литургия. Детето вървяло, хванато за ръка от дядо си… И всичко това – през Страстната седмица!
През очите на девет годишната си дъщеря, години по-късно ще бъде убит от комунисти, нарекли се „Черните ангели“ и друг български генерал – Христо Луков – очевидно за тези (не бих ги нарекъл „хора“), няма нищо свято и човешко! Напротив – тази постъпка ще бъде героизирана във едноименен филм по време на Соца – „разни хора, разни идеали!“.
Следобед на 16 април 1925 г., Велики четвъртък, в катедралния храм „Св. Неделя“ са дошли да отдадат последна почит на злодейски убития български генерал Коста Георгиев министри, начело с министър-председателя Александър Цанов, генерали, депутати, общественици. По време на опелото, когато софийският митрополит Стефан започва да чете Евангелието на Йоан, адска експлозия разтърсва Божия храм. Покривът и стените се сгромолясват върху множеството.
При атентата в „Света Неделя“ загиват 134 души, други умират по-късно от раните си. Ранените са около 500. Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9 капитани, 3-ма депутати и множество граждани, включително жени и деца. Твърди се, че токкова български генерали не са загивали във всички войни, взето заедно! Загиват и много общественици, сред които и столичният кмет Паскал Паскалев. По случайност всички членове на правителството се отървават само с леки наранявания. Цар Борис III закъснява и още не е в църквата, тъй като присъства на погребенията на убитите в атентата срещу него в прохода Арабаконак два дни по-рано.
„Нощта на 16-и срещу 17-и април бе злокобна; тя бе и критична. България бе дебната. Настанените около Третия интернационал и в Кремъл български комунисти емигранти чакаха сигнала, за да потеглят за България.
…Атентатът в катедралата бе най-страшният. Кой престъпен мозък, коя развинтена фантазия можа да измисли такова отвратително злодеяние, на което и дяволът би завидял? Само те, комунистите безбожници!“
пише в спомените си Александър Цанков.
„След атентата един-два дена беше голяма радост сред другарите!“ –
пък ще каже Димитър Златарев, член на ЦК на БКП, един от организаторите на атентата в църквата „Света Неделя“ (из протоколите на Московското съвещание на БКП през август 1925 г.) (Горчева, Зловещият план не бе осъществен докрай. 90 години от чудовищния атентат в „Света Неделя“ през 1925 година, 2015) От „отвратително злодеяние“ до „голяма радост сред другарите“! Няма да коментирам повече разликата в двете гледни точки!
Десетилетия комунистическата пропаганда не спря да изопачава истината за атентата, който уж бил дело на някакви „крайни елементи“ в БКП. Безспорен е и фактът, че съветска Москва не само е наясно със случващото се, но и пряко координира извършването на атентата. За което има и доказателства, както ще видим малко по-късно.
Трима от участниците в кървавото злодеяние са осъдени и обесени. Някои от ръководителите на Военния център, емигрират – разбира се в Съветския съюз.
Три месеца по-късно, избягалите в Съветския съюз атентатори Димитър Златарев и Петър Абаджиев „анализират“ в Москва на специално съвещание защо пъкленият им план не е успял. На 15 август 1925 г. Абаджиев докладва за „мероприятието“ на заседание на Задграничното бюро на БКП в Москва (Използвам този гнусен болшевишки термин, защото той много точно пасва на тяхната гледна точка за това ужасно събитие). Присъстват Васил Коларов, Станке Димитров-Марек* и Георги Димитров. Протоколът от това заседание е подписан, от председателя на бюрото Георги Димитров и от неговия секретар Никола Кофарджиев и се съхранява в Централния партиен архив (фонд3, опис 1, а. е. 38, стр. 51-55). … В него четем:
„Ст. Димитров: Убийството на прокурора Димчев трябваше да стане като първи акт на централната терористическа група, налагаше се да се удари неголямо политическо лице, за да се сондира почвата, да се види как ще се отговори и съобразно с това да се решава за бъдеще. Убийството на детектива Кузинчев се наложи по необходимост, защото той предаде Гюлеметов и др. С решението за убийството на Ник. Милев се искаше да се удари по-силно правителството и македонствующите и да се види пак как ще действа тая тактика. Приближаваме към атентата. Военната организация намери клисаря в черквата „Св. Крал“ и сметна, че там може да се складират взривни материали. Другарите огледаха черквата и намериха, че в нея може да се извърши атентат. К. Янков и Ив. Минков разискваха тоя въпрос и сметнали, че може да стане един атентат, като се съберат правителствени хора и с един удар да се унищожат. Когато аз тръгнах за насам К. Янков ми напомни да питам горе за атентата. В Югославия аз поисках да сондирам емигрантите. На Гаврил Генов казах, че готвим нещо голямо. Разбрах, че другарите гледат съчувствено на тая идея. Във Виена можах да съобщя само на Г. Димитров. Той каза, че трябва да помисли и след няколко дена отговори, че наистина едно такова събитие може да предизвика намесата на сърбите и затова не бива да стане.
Г. Димитров: Казах, че може да стане само във връзка с едно въстание.
Ст. Димитров: Това мнение съобщих в София. Пропуснах да кажа, че когато излязох от България на прощаване с Ив. Минков му заявих предвид започналите репресалии: тия хора могат да се сандардисат само с един такъв атентат и затова моето мнение е той да стане“ (ЦДА, ф.3б, оп.1, а.е.38, л.18–28, 33–34. Из протоколите на Московската конференция (Московското съвещание) на БКП.). (Горчева, Зловещият план не бе осъществен докрай, 2019)
И още един цитат:
„Из протоколите на Московската конференция на БКП през август 1925:
Петър Абаджиев: Ние казвахме, че в продължение на 15 дена ще пропищи дете в майка след атентата, а не мислехме, че ще има военно положение, полицейски час в 7 и половина и че ще има всеобщи арести (…). Аз измерих черквата, направих скица и я изпратих на Минков и Янков. Гледах в черквата да се постави взрива в пода и да не остане нито един жив. После реших да се постави в тавана. Аз смятах, че Минков е по-опитен от мен и той каза, че зарядът трябва да бъде съсредоточен. Аз виждах, че там ще се събере отбор сволоч и че няма да бъдат избити. Исках да дадат гранати, обещаха, но не дадоха. Понеже искахме да ги избием с детонация, аз казах да се даде отровен газ и да ги изтровим. Дадоха един килограм димяща сярна киселина и казаха, че тя е достатъчна. И наистина много от ранените измряха вследствие отравянето.
П. Абаджиев: През това време аз работех и за атентата, като внасях взрив вътре в черквата. Клисарят не беше наемник, а вършеше съзнателно работата си, като пари му давахме ние. Узнаха много хора, времето течеше, станаха много провали. Отначало в Младежкия съюз, а после и в Партията. Ние искахме да стане атентата и се даде такова нареждане.
Реши се да бъде убит Вл. Начев и ние три вечери го вардихме, но той беше много предпазлив и беше непристъпно около него (…) Трябваше да очистим Начев, за да събере той всички в черквата при погребението му и да стане атентата.
Абаджиев: Нареждането се даде много преди атентата. Събрахме се с Минков и отидохме при Д. Златарев и там се даде заповедта за атентата. Това беше на 15 март. Ако Начев беше убит, атентатът щеше да стане веднага. После се даде нареждането за убийството на Славейко Василев. Но и той беше много добре охраняван от македонците. Аз можех да го убия в „Славянска беседа“, но с това пропадаше атентата, а друг нямаше. По това време съобщиха, че се откриват нови отдели и Д. Златарев ще завежда разузнавателния апарат и че той ще ми дава нарежданията. Ив. Ценов казал в Обществената имената на всички, които чул в „Русалка“ и които сме се готвели да убиваме. Славейко Василев се скри, а така също и всички други и навсякъде охраната им се стегна. Даде се зор да се намери друг. Даде се нареждането да бъде убит К. Георгиев и той биде убит. Срещнах се с Д. Златарев и той ми каза да се пали фитила…“ (ЦДА, ф.3б, оп.1, а.е. 38, л.33–39, 51–52. Из протоколите на Московската конференция на БКП. Москва, 30 юли – 15 август 1925 г). (Горчева, Зловещият план не бе осъществен докрай, 2019)
Да виждате тук идеал, за който си струва да пожертваш десетки човешки животи?? Платени агенти на Коминтерна! Нечовеци!
Ще отбележим още един факт – нека не говорим за идеали! На XI конгрес на руската комунистическа партия, още през 1922 г. Ленин казва:
„Несериозно е да се уповаваме в политиката на убеденост, преданост и прочие душевни качества. Членовете и симпатизантите на партията трябва да следват професионалните революционери, които не трябва да работят в фабриката по 11 часа на ден. Ние трябва да се погрижим те да живеят от партийни средства.“
Така се появяват „професионалните революционери“ – ония с „експорта на революция“.
В БКП това е етап на коренен преврат. На мястото на социалдемократите, част от които с образование от Европа, идват хора, които имат едно единствено задължение – да изпълняват строго повелите на Коминтерна, с посредничеството на ЦК на БКП. Срещу добро заплащане, разбира се! Ще попитате за идеологията на тези хора?
Най-точно го е казал Мартин Лацис, заместник на Феликс Дзержински. Дзержински е ръководител на ЧК – болшевишката тайна полиция с първоначално име Всерусийска извънредна комисия, по-известна само като ЧК, предшественик на КГБ. След провала на опита на Държавния комитет по извънредното положение в СССР да извърши държавен преврат през 1991 г., т.нар. „Августовки пуч“, негов паметник, символ на репресиите в Москва беше премахнат. Но… О, чудо! Възкресение! През 2023 г., по време на войната в Украина, Службата за външно разузнаване на Русия открива нов огромен паметник на Дзержински! A Директорът на СВР Сергей Наришкин обяснява, че скулптурата гледа „на северозапад, където се намират Полша и балтийските държави“! Sapienti sat!
Да се върнем на онзи Мартин Лацис, който както много от правоверните болшевики, по-късно ще бъде разстрелян от параноика Сталин. Нали знаете:
„Има човек – има проблем!“
И ще бъде реабилитиран посмъртно! Та Мартин Лацис се обръща към революционерите по следния начин:
„Ние не водим война срещу отделни лица, а изтребваме буржоазията като класа. Не търсете в следствието материали и доказателства, за това, че обвиняемият е действал със слово или дело против съветската власт. Първият въпрос, който сме длъжни да му зададем е към коя класа принадлежи? Какъв е произходът му, образованието, възпитанието или професията? Тези въпроси решават неговата съдба. Това е същността на червения терор.
И добавя:
„…за нас няма и не може да съществуват старите устои на морала и хуманността. Нашият морал е нов, нашата хуманност е абсолютна. На нас всичко ни е разрешено.“
И понеже за терористите от БКП ги няма „старите устои на морала“, те не правят нищо, без да им бъде заплатен хонорар.
Коминтернът добре възнаграждава „полезните идиоти“ у нас – всичко в БКП се заплаща. Всички – от членовете на ЦК, до членовете на околийските и областните комитети на БКП, са на заплати. БКП е единствената партия между 1919 – 1944 г., която има платен партиен апарат! Платен – знаем от кого!
Замислям се! Руска пропаганда у нас през XIX век – чрез финансиране от Азиатския департамент. Руска пропаганда в първата половина на XX век – чрез финансиране от Коминтерна. Руска пропаганда през Соца – всеки петък трябваше на гледаме новинарската им емисия „Програма Время“. И днес се говори за руска пропаганда. И отново – не безплатно – чуваме за т.нар. „четирихилядници“! Не говоря за оня, дето се беше кръстил на името на голяма река – разбира се – не на българска! Цели форуми се организират – тайно или явно! „По делата им ще ги познаете!“
Докога, ли?!? Ще ви кажа – „докато има балами, ще има и тарикати“!
Тук отново ще цитирам проф. Вили Лилков:
„100 души, избрани от тях, получават заплати по-високи от заплатите на полкови командири. Заплатата на полковия командир по размер в онези години е била на второ място в ранга на заплатите след шеф на касационния съд. Представете си 100 души с ранг полкови командири, които получават такива заплати, за да подготвят революцията. Ръководителите на военната организация получават по 100 долара – 13 000 лева. Ако заплатата на член на Касационния съд е 4000 лева, представете си, три пъти по-високи заплати от заплатата на член на Касационния съд в онези години, която е най-високата заплата в България. Това са високо платени терористи.
Партийните активисти също са платени. Всеки член на областен щаб получава 3000 лева. 3150 лева е заплатата на професор в Софийския университет. По-добре е да бъдеш куриер.
По 2 -3 хиляди лева са плащали за квартира на всеки един от тях, който е пътувал из страната. Секретарите на БКП, редакторите на Работнически вестник „Ново време“ получават месечно по 15 000 лева. Включително и Димитър Благоев.
Много от яташките къщи действат като платени убежища, къщи за гости срещу заплащане. Тази практика продължава до 1944 г. И много често ятаците са ги разпознавали, когато са влизали в кръчмата или магазина и са купували нещо нетипично за неговото семейство: луксозни стоки, коняк и така нататък.
Към 25 г. партийните организации от всяка област получават редовно по около 80 000 лева на месец. Тоест, цялата тази платена система действа координирано и действа в услуга на съветското разузнаване за подготовка на революциите.“ (ibidem)
Препоръчвам на всички интересуващи се от темата лекцията на проф. Лилков пред Студентския дипломатически клуб – част 1, част 2и част 3, факти от която вече цитирах! Струва си!
Да не си помислите, че атентаторите в „Св. Неделя“ са действали от идеологически подбуди, както се опитват да ни убедят казионните историци от периода на Соца? Не! За своето пъклено дело – да внесе и складира експлозива в църквата „Света Неделя“, клисарят Петър Задгорски получава 11 000 лева. Всеки партиен сътрудник получава минимум по 3 000 лева месечно възнаграждение, а терористът Марко Фридман, през когото минават над 400 000 лева за по-малко от 30 дни, получава заплата от 5 000 лева (за сравнение през 1925 г. един гимназиален учител има заплата около 1200-1500 лева). Секретарите на Комунистическата партия, редакторите на „Работническия вестник“ и „Ново време“ получават месечно по 15 000 лева заплата. А тези пари не са спечелени на лотария, нали? Това е документирано и в следствените показания на Цола Драгойчева пред процеса. Признанието й:
факсимиле от Дознание от Цола Нинчева (Драгойчева) от 17 май 1925 г. – изт. ДАА – Полицейски досиета на известни личности от периода преди 1944 г.
„Парите в партията оказаха твърде много своето пагубно влияние върху движението, защото и при най-елементарно посягане към какъвто и да било член на партията, за каквато и да било работа, той чакаше възнаграждение. Често пъти дори и партийни членове гледаха на организацията като на сиропиталище. Това създаваше несъмнено един дух на разложение…“
Всъщност, полицейското досие, заедно с протоколите за разпит на Баба Цола може да прочетете и сами в Държавния архив – интересно е!
Многократно цитирам баба Цола, но трудно ми е да приема, че за разлика от ислямските терористи, които действат от религиозни подбуди и сляпа вяра, то нашите, избиват хора, и то сънародници, за пари, дадени от чужда държава! Или май „Pecunia non olet!“ – „Парите не миришат!“
В същото „Дознание“, Цола Драгойчева май ще прояви разкаяние, или поне временно прояснение на мислите. Пиша „май“, защото след издадената й смъртна присъда, последващите затвор и амнистия (?!?), тя отново ще тръгне по пътя на тероризма спрямо собствения си народ. И характерната за тази идеология човеконенавист!
Партията се оказала доста слаба, въпреки сериозната подкрепа от Москва и по посока на СССР, заедно с Цола Драгойчева, тръгнала голяма вълна политемигранти (да си търсят втора Родина). „Активното разузнаване в страните от Източна Европа било прекратено, което не може да се каже за „Обикновеното разузнаване“ (Колпакиди, Энциклопедия военной разведки России, 2004)
Руската историография отдавна е оповестила кои са инициаторите и организаторите на атентата и планираното завземане на властта. Съветското политическо ръководство възлага тази задача на Разузнавателното управление на Червената армия (РУ). Оперативният план е изготвен в Москва от началникът на IV- то управление на военното разузнаване Ян Берзин, с помощта на задграничния център във Виена, в лицето на Владимир Степанович Нестерович. Но кой всъщност е той? Роден през 1895 г, той рано се включва в редиците на Червената армия. Издигнал се до командир на дивизия, след Гражданската война той завършва Военната академия и е изпратен да работи във военното разузнаване на Червената армия. През 1923 г. е назначен за резидент във Виена, където служи като военен аташе под името Ярославски и координира работата в балканските страни. Повратна точка в кариерата му в съветското военно разузнаване е атентатът на софийската катедрала „Свети Крал“, организиран от офицери от военната секция на БКП с подкрепата на Коминтерна.
„По разпореждане на РУ на РККА от август 1924 г. до април 1925 г. работи в Австрия по легална линия под името Ярославски с псевдоним „Ибрахим“. Координира действията на Военния център на Българската комунистическа партия. След взрива на 16 април 1925 г. в софийската катедрала напуска и заминава за Германия.“ (Лурье & Кочик, 2003)
За него четем и в друг източник: „КГБ Приказано ликвидировать. Спецоперации советских спецслужб 1918-1941“:
„Нестерович, добре запознат с истинските причини и лидери на експлозията, решава да скъса с Разведупром и, напускайки поста си във Виена, заминава за Германия „Експлозията на катедралата му направи огромно впечатление“ – спомня си Беседовски , който по едно време заема длъжността ръководител на консулския отдел на посолството на Украинската ССР във Виена. – „Някак си се беше променил, отслабна, цял ден ходеше мрачен и небръснат. Един ден той изчезна от посолството, оставяйки бележка, че не може повече да работи, че е напълно съкрушен, разкъсан, че съвестта му не му позволява да остане повече на такава работа. Той добави, че отива в личния си живот, ще работи във фабриката и няма намерение да изобличава бившите си колеги.” Пристигайки в Берлин, Нестерович отива при френския консул и му предлага известна информация в замяна на предоставяне на френски паспорт и безпрепятствено преминаване във Франция. Освен това, страхувайки се от възможни провокации от страна на бивши колеги, той поиска в случай на спешност да го запише в Чуждестранния легион. След като изслушва Нестерович, консулът го изпраща в град Майнц, където се намират части на френската окупационна армия, в чиито казарми той се установява, докато французите вземат окончателно решение.
Въпреки това, скоро след бягството на Нестерович, ОГПУ получава доклад, в който се посочва, че докато е в Германия, той се е свързал с представители на британското разузнаване. Това обстоятелство силно тревожи съветското ръководство. В резултат на това ръководителят на Външния отдел на ОГПУ. М. Трилиссер дал заповед за ликвидиране на Нестерович. И още на 6 август 1925 г. Нестерович е отровен в едно от кафенетата в Майнц, разположено близо до казармата, където живее. Братята Галке, работещи за военния апарат на Комунистическата партия на Германия, го отровили, слагайки отрова в бирата. Освен това, един от братята успял да снима мъртвия Нестерович и да изпрати снимката в Лубянка…“ (Колпакиди & Прохоров, КГБ. Приказано ликвидировать. Спецоперации советских спецслужб 1918-1941, 2004)
Както виждате – инакомислие не се допуска и възмездието на бившите му колеги не закъснява. Има едно единствено логично обяснение – да бъдат заличени следите на Кремъл.
В София подготовката се направлява от агента на РУ Людвик Матвеевич Гавро (Лайош Гавро), установил се в страната под фалшивото име Франц Бауер. След атентата той се укрива в Пловдив, но е заловен от полицията и осъден на смърт. Впоследствие присъдата му е заменена с 12 години строг тъмничен затвор. С помощта на комунистически дейци успява да избяга от затвора и да се завърне в СССР (Боздуганов, 2015). Е, няколко години по-късно получава възмездие – бастисват го неговите си хора, по време на Сталинските чистки! …
Години наред в България на имената на българските организатори и атентатори, на масови убийци и терористи бяха наречени градове, улици, предприятия – Георги Димитров, Васил Коларов… И днес централният площад в Бяла Слатина носи името, познайте на кого? На Цола Драгойчева, на която шегобийците в ония години казваха, че ще седи подмокрена в бебешки пелени (нямаше още памперси) в Политбюро, но няма да даде кокала!
Е, като споменаваме „баба Цола“ (да не се бърка с баба Цоцолана, въпреки огромната прилика във външния вид!), не може да не споменем някои факти от живота й:
Приета е в БКП през 1919 г. Участва в подготовката на Септемврийското въстание 1923 г., когато е и арестувана. Лишена е от учителски права и е осъдена на 14 години затвор. Амнистирана е през следващата година, но отново се включва в терористичната дейност на Военната организация на БКП. Участва в подготовката и изпълнението на редица терористични актове и в подготовката на атентата в „Света Неделя“. Арестувана е отново и осъдена на смърт, но присъдата й е заменена с доживотен затвор. Знаете ли защо? В затвора забременява „по чудодеен начин“, но без участието на „Светия дух” – все пак е ортодоксална… комунистка! Злите езици говорят, че тази роля е изпълнена от някой надзирател, но може и да не е точно така! Ражда се момче, което, завършвайки медицина в Москва (къде другаде!), Партията ще направи професор по кардио-хирургия още на 44 годишна възраст! И за когото, в ония години съм чувал, по-стари лекари да казват под сурдинка, че няма излекуван пациент!
Майка му е амнистирана през 1932 г. (забележете – от „фашистите“) и веднага заминава за СССР, където работи в структурите на Коминтерна. Като професионален революционер, разбирай – терорист, Цола се завръща в България през 1936 г. и отново се включва в работата на нелегалната БКП. Да сваля законната власт, в името на някакви задгранични интереси! Забелязвате ли, „фашистка България“ (нали въстанието беше антифашистко), амнистира комунисти-терористи!
А „Народната власт“ през 1944-та?
А противоконституционният, т.нар. „Народен съд“?
В дните след „социалистическата революция“, другарката Драгойчева се настанява в апартамента на разстреляния пред очите й княз Кирил и демонстративно се разхожда из София с прочутото кожено палто на Евдокия Филова, вдовица на ликвидирания бивш премиер проф. Богдан Филов (една от най-ерудираните жени в съвременната история на България), но като „враг на народа“ е изселена в Добруджа при непоносими условия – липса на течаща вода, ток и елементарни удобства… И без коженото палто!
Години по-късно, на 5 февруари 1945 г. немският журналист Волфганг Бретхолц, посещава Цола Драгойчева в сградата на ОФ. За нея се знае, че не само е участвала в „Народния съд“ и е била сред организаторите на процеса срещу регенти, министри и депутати, но и лично е участвала в ръководството на екзекуцията им на 1 срещу 2 февруари 1945г.
Посреща го
„Недодяланата, небрежна към външността си жена, която изглеждаше на около петдесет години, ме прие в една училищна сграда в София, в която Отечественият фронт беше разположил главната си квартира. От грубите й черти човек можеше да прочете като на длан нейното минало, изпълнено с борба, бягства и преследвания, протекло в съдебни зали и зад затворнически стени. Като младо момиче тя влиза в комунистическото движение и играе ръководна роля при всички акции и опити за въстания на партията. След бомбения атентат в катедралата „Св. Неделя“ през Великденските празненства на 1925 г., докато другите комунистически водачи офейкват в чужбина, тя е арестувана и осъдена на смърт. Тя самата на драго сърце разказваше как се спасила от бесилката. „Знаех, че жени, които очакват дете, не се екзекутират в България. Натоварих моя адвокат с всички средства да отложи изпълнението на присъдата поне с три месеца. Това му се удаде с подаването на молба за помилване. Аз подкупих един надзирател, който ме затвори в една килия с друг затворник. Когато три месеца по-късно ми съобщиха, че молбата ми за помилване била отхвърлена, казах спокойно: бременна съм. Детето се роди в затвора, но кой беше баща му, как се казваше и какво престъпление беше извършил, никога не научих.“
При една всеобща амнистия Цола Драгойчева била освободена, но скоро я арестували наново. Така че по-голямата част от младостта си е прекарала в българските затвори. С това може да се обясни до някъде нейната фанатична омраза срещу вчерашните властници, на които тя искаше да отмъсти за погубената си младост. Преди 1939 до 1942 г. пребивава в Москва, където я подготвят за бъдещата й роля в България. После се връща тайно по време на войната изгражда нелегалната организация на Комунистическата партия. След преврата на 9 септември 1944 г. до завръщането на Димитров през август 1945 г. тя е движещ ата сила в България.“
Неочаквано другарката Цола го шокира с едно изречение, което журналистът ще помни през целия си живот:
„На въпроса ми какво мисли за присъдата на Народния съд срещу принц Кирил и останалите „военнопрестъпници“ , тя не ми отвърна, както бях очаквал, с обичайния порой от фрази за „скъсването на България с фашисткото й минало“ и „новото народно правосъдие“ , а с думите, които никога няма да забравя:
„Никога през живота си не съм спала токова добре, както в утрото на екзекуцията.“ (Бретхолц, 1994)
Идеали ли? Обикновен садизъм!
А колкото до площада в Бяла Слатина – той е кръстен на името на видната терористка и убийца само преди няколко години, през 2016 г. с решение на общинския съвет на града, когато България вече е член на европейския съюз!?! При условие, че от 2000 г. в България има „Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен“! И после се чудим, защо тази част на родината ни наричат „северо-западнала България“. Така ще бъде, докато има площади и улици, наречени на Георги Димитров, Васил Коларов, баба Цола, Ленин, Гаврил Генов и още един куп подобни „герои“ от нашата, а и от общочовешката история! И докато в главите на някои „политици“ продължава да отеква залпът на Аврора!
А като говорим за „Аврора“, за да сме честни пред Историята, крайцерът произвежда един-единствен изстрел – халосен, и то срещу празния „Зимен дворец” в Петроград! Празен, защото императорът Николай II отдавна вече е абдикирал, но не заради болшевиките, а повече от половин година по-рано – на 17 март, когато поради загубата на Русия в Световната война, притиснат от „Февруарската революция” предава властта на временното правителство на граф Георги Лвов, а няколко месеца по-късно идва и правителството на Керенски! А болшевиките, с тяхната ВОСР (разбирай – Велика Октомврийска Социалистическа Революция – бел. съст.) всъщност взимат властта, когато Русия вече е република! Не знаехте, нали? Защото и това го разбрахме доста по-късно!
Да си спомним за невинните жертви на атентата в църквата „Св. Крал“ (днес „Св. Неделя“), които и до днес тънат в забрава. Невинни жертви на чудовищна идеология, надминати по брой чак 90 години по-късно от Ал Кайда, с атентатите срещу Световния търговски център в Ню Йорк, сравними с ударите срещу гарата в Болоня, в Мадридското метро, атентатите в Ница, Брюксел или коледния базар в Берлин! Атентати, които целия свят завинаги е осъдил като чиста форма на тероризъм! А „нашия“ атентат? Помним ли го? Попитайте някой дали може да спомене поне 4-5 имена на онези, загинали в руините на катедралата, 213 българи. Попитайте членовете и симпатизантите на една днешна (постепенно изчезваща и слава Богу!) българска партия, с гордост наричаща се „Столетница“ – тези сто години дали включват и дейността й през 1925 г.? Или тях ще ги пропуснем, ще ги заметем под килима? Но това е една друга история …
История, която е описана и в документалния филм „Атентатът“.
На VI конгрес през юли 1928 г., Коминтернът обявява, че ще се следва изцяло решенията на ръководството на СССР, което на практика означава преминаване на пряко подчинение на „бащата на народите“ Йосиф Висарионович Джугашвили – Сталин. Именно чрез Коминтерна, руското военно разузнаване сформира интернационалните бригади, които ще участват в Гражданската война в Испания, като от полза бил опитът от военните групи в България. Изключително важна за Коминтерна (и Сталин), била Военната организация (ВО) на Българската комунистическа партия. Експеримент за съветските разузнавания, те пробвали в действие ефекта на различни подривни дейности. Съществена дейност на ГРУ била внедряването на агенти в българската полиция, в командването на Българската армия, сред белогвардейските емигранти на генерал Врангел в България. Български агенти на ГРУ били инфилтрирани в групи на македонските терористи и в редиците на ВМРО. Българският опит бил използван и за проникване в специалните служби на фашисткия режим на Мусолини в Италия. И ний сме „дали нещо на света“.
Подробни данни мога за бъдат открити в „История российской внешней разведки“ – издадена в Москва в 6 тома, под редакцията на Евгени Примаков – академик, министър на външните работи и накрая – министър-председател на Русия през деветдесетте години. Там, в том. IV, има отделна глава озаглавена „42. Наша разведка в Болгарии“! Четем:
„Установление дипломатических отношений между СССР и Болгарией в 1934 году позволило приступить к систематической разведывательной работе на территории Болгарии с „легальных“ позиций. В январе 1935 года руководство НКВД приняло решение о создании в Софии резидентуры под прикрытием полномочного представительства в составе трех человек — резидента, его помощника и технического работника. Работала в болгарской столице и резидентура ГРУ. … Для получения нужной информации резидентура стремилась создать агентурные позиции в окружении царя Бориса, генштабе, МИД, МВД, в политических партиях“.
В превод:
„Установяването на дипломатически отношения между СССР и България през 1934 година позволи да се пристъпи към системна разузнавателна дейност на територията на България от „легални позиции“. През януари 1935 г., ръководството на НКВД взе решение, за създаване в София, на резидентура, под прикритието на пълномощно представителство в състав от трима човека – резидент, него помощник и технически работник. В българската столица работеше и резидентура на ГРУ. … За получаването на необходимата информация резидентурата се стремеше да създаде агентурни позиции в обкръжението на цар Борис, генералния щаб, МВнР, МВР, в политическите партии.“
Забелязахте ли? Още през 1935 г., НКВД взима решение да шпионира България. А тук вече работи и резидентура на ГРУ! Но нали тогава сме в добри дипломатически отношения, няма „фашистка Германия“, няма „тристранен пакт“, няма „велика отечествена…“? Да попитам днешните патриоти: как се дефинира, когато една чужда държава извършва подобен род действия по отношение на Родината ни? Всъщност и днес, както и тогава предатели май има достатъчно, в което ще се убедим в следващите глави!
И което обяснява защо през 2022 г. един днешен български министър-председател изгони 70 дипломата и помощен персонал, от руското посолство в София!
Послепис
Не стига, че през 1925 г. Военната организация на обявената извън закона компартия взривява църквата „Св. Неделя“ при най-кървавия атентат на ХХ век, но след като е взела властта благодарение на съветската окупация на България БКП е искала да събори катедралния храм. Защо – не става ясно, но за това се разбира едва днес от документ, запазен в архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува. Той представлява препис на поверително писмо на Светия синод от 1952 г. до тогавашния министър-председател и първи секретар на БКП Вълко Червенков.
В него се посочва, че до ръководството на Българската православна църква е стигнала информацията за събарянето на „Света Неделя“, предвидено в новия градоустройствен план на София. От Светия синод се обръщат с молба да не се посяга на храма и посочват няколко причини. Първата е, че събарянето на божий дом е грях (което едва ли ще трогне безбожниците-комунисти, защото „Религията е опиум за народа!“). Втората е, че църквата има голямо значение в църковно-народните борби на софиянци за духовна и национално-политическа свобода. На следващо място е посочено, че катедралата не е пречка за други сполучливи градоустройствени решения. Св. синод си позволява да намекне, че събарянето й ще внесе голямо смущение в оценката на вярващите хора към изграждането на нов обществен строй.
Писмо от Наместник-Председателя на Св. Синод доп Минситър председятеля (факсимиле desebg.com)
Очевидно поверителното писмо на Св. Синод, подписано от наместник-председателя Кирил, е изиграло своята роля, защото в крайна сметка комунистите не посягат на храма, който продължава да е един от центровете на православието в столицата, но и да радва столичани и гостите на София.
*Няколко пъти цитирам името Станке Димитров, с превдоним „Марек“, затова нека кажем няколко думи за него. Още повече, че по-възрастните си спомнят – град Дупница носеше това име до 1990 г., когато беше възстановено старото му име. Още като ученик, Станке се включва в работническо просветително общество „Класово съзнание“, което впоследствие става партийна група на БРСДП (т.с.). Участник в Първата световна война, като взема участие във Войнишкото въстание, за което в съден, а впоследствие е амнистиран.
Член е на Окръжния комитет на вече прекръстилата се БКП (т.с.) в Дупница, като през 1922 г. става негов секретар. Още преди избухването на Септемврийското въстание отново е арестуван – този път за участие в подготовката му. И отново е амнистиран през 1924 г.
След Виена, емигрира в СССР, където през 1925 г. е делегат на БКП на V разширен пленум на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал в Москва. Остава в СССР поради задочната си смъртна присъда за участие в атентата през 1925 г.
Пристига нелегално в България през 1935 г. за провеждането на VI разширен пленум на ЦК на БКП през 1936 г., като бива избран за член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП (1935 – 1937). Връща се в СССР, където става член на Задграничното бюро на ЦК на БКП.
В края на август 1944 година, заедно с други български комунисти, Станке Димитров трябва да замине за България, за да оглави предстоящото завземане на властта от комунистите, но цялата група загива в катастрофа при излитането на самолета им край град Брянск.
P.S. Може би се питате откъде идва псевдонимът на този български „патриот“? Дълго време издирвах тази информация, докато накрая попаднах на сайта на футболен клуб, който и до днес (?!?) носи неговото име. И се потресох: „МАРЕК“ е абревиатура от „Марксист, Антифашист, Революционер, Емигрант, Комунист“!
Ще оставя последното без коментар.
Библиография
Боздуганов, Г. (16 април 2015 r.). ГРУ проговаря: Нестерович – Ибрахим е главният организатор на кървавия атентат в „Св. Неделя“. Извлечено от faktor.bg: https://faktor.bg/bg/articles/politika/na-vseki-kilometar/-gru-progovarya-nesterovich-ibrahim-e-glavniyat-organizator-na-karvaviya-atentat-v-sv-nedelya-43211
Бретхолц, В. (1994). Видях сгромолясването им. София: Изд. „Бъдеще“, изд. „Тилия“.
Горчева, Д. (2015). Зловещият план не бе осъществен докрай. 90 години от чудовищния атентат в „Света Неделя“ през 1925 година. Списание „Българи“, 30-33.
Горчева, Д. (16 април 2016 r.). Кървавият Велики четвъртък и платените червени терористи. Извлечено от mediapool.bg: https://www.mediapool.bg/karvaviyat-veliki-chetvartak-i-platenite-cherveni-teroristi-news248113.html
Горчева, Д. (2019). Зловещият план не бе осъществен докрай. Извлечено от dialog-bg.info – списание „Диалог“: http://dialog-bg.info/Istoria/1925.htm
Институт по история на БКП. (1975). История на БКП. Кратък очерк. София: Партиздат.
Йоцов, Й. (2011). И дяволът се кръстеше. Шумен: Славчо Николов и сие.
Колпакиди, А. (2004). Энциклопедия военной разведки России. Москва: ВЗОИ, Астрель, АСТ.
Колпакиди, А., & Прохоров, Д. (2004). КГБ. Приказано ликвидировать. Спецоперации советских спецслужб 1918-1941. Москва: Яуза; Эксмо,.
Лурье, В. М., & Кочик, В. Я. (2003). ГРУ: дела и люди. Москва: ИД „Нева“ – ОЛМА-ПРЕСС.