През 1883 г,. Захари Стоянов издава книгата „Васил Левски (Дяконът). Черти от живота му“. Освен много други сведения, авторът на „Записки по българските въстания“ предава думите на Апостола, по спомени от един от най-близките му съратници.
Конюнктурните биографи и изследователи след 1944 г., сложиха в устата на Апостола лъжата, че когато се освободи България, той щял „да отиде да се бори за свободата на други народи“, замитайки под килима, които точно са „другите народи“!
Но ето какво пише Захари Стоянов:
„- А ти какъв ще да станеш бай Василе, когато се освободим? – попитал го един път Божил Георгев, в присъствието на други трима апостоли: Ангел Кънчев, Димитър Общият и Сава Младенов.
– Когато са освободи България, за мен не остава вече работа по между ви, отговорил той. – Тогава аз ще да ти отида в Руссия и да съставлявам комитети, защото там, макар и да няма чалми, но народът е притиснат от нас повече
Захари Стоянов, „Васил Левски (Дяконът)“, 1883
А по отношение на освободителната мисия на Русия и Сърбия, малко по-долу той ясно и категорично отбелязва:
„Никому не се надявайте, говореше той. – Ако не сме способни да се освободим сами, то значи, че не сме достойни да имаме свобода; а който ни освободи, той ще да направи това, за да ни подчини отново в робство…“ (ibidem, стр. 81)
Е, всеки е свободен да си прави изводи.
Прочети повече за „Васил Левски – Дяконът“ от Захари Стоянов
Прочети повече за Захари Стоянов и БТРЦК през 1885 г. и Съединението
Прочети повече за преврата срещу Батенберг през 1886 г. от Захарий Стоянов – „Документи по превратът на Деветий август„,