Търговия и хранително-вкусова промишленост в НРБ
В тази част на паноптикума ще разгледаме само един архивен документ … Протокол от „национално съвещание“. И то не какво да е, а за търговията и хранително-вкусовата промишленост, проведено през 1962 г.
То се провежда само месец след третата и последна деноминация на българския лев по време на „народната република“, извършена при съотношение 10:1. Което ще рече, че сумите, посочени в него са в „нови пари“ – същите, които ще бъдат в обращение и след падането на системата до 1996 г. От обращение се изваждат всички банкноти от емисия 1951 г. и монетите от емисии 1951 – 1960 г. И левът отново не става „независим“, както твърдят противниците на еврото, а се фиксира към рублата – 1 рубла става равна на 1.30 лева. Всъщност тази реформата се явява скрита девалвация на лева, при което златното му съдържание се увеличава не 10 пъти, а 5.8 пъти. Ако изобщо има златно съдържание, защото златните резерви на България са продадени! Познайте – на кого!
Разбира се съвещанието започва със стандартните за ония времена хвалебствия и благодарности към Съветската страна, към КПСС, и разбира се – към другаря Тодор Живков.
По-младите читатели сигурно са изненадани от „големия политически и трудов подем“, който се създал след „историческия“ конгрес на КПСС. То всички конгреси в онези години бяха все „исторически“, но добре, че в Москва са пуснали „светлината“, та и нашата Партия да си направи изводи! Защото:
„Когато в Москва кихнат, ние вече сме болни от грип“
А колкото до „ликвидиране на остатъците от култа към Вълко Червенков“, те трябваше да бъдат срочно премахнати! За да се разчисти терена за новия култ, към новото „божество“! Сещате ли се за кого става дума? Ако не – вижте последния ред от горния цитат.
Та следвайки трудовия подем (каквото и да значи тази куха фраза), година и половина му трябвало на Министерството „да намери кураж“!
Ама то бая смелост се изисква да спреш изкупуването на лошокачествени стоки! Ако не заредим магазините с мебели, пък дори и скапани, то няма да има къде народонаселението да реди многотомните поредици с творби на „Първия партиен и държавен ръководител“, които предстои да бъдат издадени! Ако спрем производството на обувки, пък било то и лошокачествени, хората с какво ще ходят? Ако ще ги изнасяме за Съюза (съветския, не европейския) – как да е, но за краката на нашите баби, майки и сестри? Само две години по-рано, на съвместното заседание на ЦК на БКП и Министерския съвет, състояло се на 25 юли 1960 г., търговският представител на Народна република България в СССР Йорданка Каприелова изнася доклад по въпроса за износа на български стоки, в който описва качеството на родните обувки:
Абе „с хубав фасон, много добре направени“, ама май… немного добре направени! Щото правели рани по краката на руските другарки, разхождащи се по Червения площад! В доклада не се казва, дали са чакали на опашка пред мавзолея, за да се поклонят пред една мумия на починал от тежък сифилис. Или на манифестация по случай годишнината от ВОСР (какво значи това, оставям на интелекта на читателя). То, както беше казал един руски премиер през 90-те „Хотели как лучше, а получилось как всегда!“ Като нищо ще да е било за българските дамски обувки!
Обратно през 1962-ра и оня пленум за търговията. Въпреки, че дори Тодор Живков реагирал на „безобразието“, керванът с некачествените обувки си вървял! Но Пловдив е известен не само с обувките на „Петър Ченгелов“. Посещавахме Пловдивския панаир да изплакнем очите със западни стоки. Или с български, но за износ – по „второ направление“ (По време на НРБ международната търговия се осъществява в рамките на СИВ (СССР и останалите социалистическите страни) по „първо направление“ и със Запада, в конвертируема валута – по „второ направление”).
От изложбите с мостри, към реалността, която винаги е различна от действителността. В Смолян, където чиновниците в окръга, познавайки родната икономика и търговия (или непознавайки съгражданите си), са се презапасили с обувки, чорапи и разбира се – с крушки за електрически фенерчета за години напред!
Не знам, дали обувките са били от онези, пловдивските, върнати от Съветския съюз, но крушките за фенерчета си бяха ценност в онези години, защото електричеството спираше, когато си иска! Не винаги имаше батерии за фенерчетата, но пък през 60-те алтернатива имаше – газени фенери.
Чета горните абзаци и се сещам как в училище ни обясняваха една от основните разлики между Социализма и Капитализма (и твърдяха, че първия е „по-прогресивен“ от втория. Защо точно – така и не разбрах до ден днешен). При Капитализма имало „пазарна икономика“, докато при Социализма – тя е „планова“. Т.е., Държавата „планува“ всичко. За целта е създадена Държавна планова комисия – по-късно Държавен комитет за планиране, който пише петгодишни подробни планове – кое, къде, кога и колко да бъде произведено. И Централно търговско предприятие, което е решило, че в Пазарджик хората носят обувки само 33 и 38 номер! Виетнамски! А в Смолян били изпратени „тесни обувки“. Мислех, че са за японски гейши, които идват в планинския град да опитат родопското кисело мляко, но се оказа, че „трандафори“, били мъжки обувки. Защо ли са били изпратени точно в Смолян? Докладът мълчи!
Не знам дали е имало трандафори в София, но там дефицитен бил оцетът! И то през ноември! Не, че на софиянци им е трябвало – тогава всеки влачеше буркани от село, ама ей така, поне за асортимент да го има. Щото и без това в магазините липсвали над 2000 вида стоки. Ама не в София, а в провинцията! То и в София не помня някога да е имало 2000 вида стоки. Нейсе!
Но пък видяхте ли, колко предприемчив е софиянецът! Щампирал непродадените платове, понаправил някое и друго шалче и ги продал. А залежалите шлифери и костюми, вярно – поизчистени, се продали като топъл хляб! (Това последното, днешните търговци да не го четат! Че знам ли утре какво ще ми пробутат като „модна стока“).
Не знам дали днешните ресторантьори изхвърлят храна или я „рециклират“, както се правеше едно време. Тогава обичайно беше, при посещение в обект на „Общественото хранене“ да си поръчаш „редена салата“. Щото не знаеш „мешаната салата“ кога точно е „омешана“! И колко пъти е сервирана. Но въпреки прилаганите „иновации“, годишно се изхвърляла храна за 187 000 лева! Тук е мястото да цитирам националната статистика за 1961 г., според която средната годишна заплата била 993 лева. Или няма 83 лева на месец.
Чудя се, как са изхвърляли храна, като в заведенията такава май нямало!
Откакто прочетох горния абзац от доклада зам. председателя на Министерски съвет Живко Живков съм потънал в размисли. Не мога да спя, защото се чудя, какво точно се продава в сладкарницата, след като там нямало „газирани напитки, кухненски десерти, сладолед, кафе, чай, сладкарски изделия, пресни плодове и зеленчуци, лимонада, безалкохолни и други разхладителни напитки“? Дали пък не са пуснали от ония обувки 33 номер? Или пък от почистените шлифери? Жалко, сигурно никога няма да разбера реалния й асортимент!
Добре, че в ресторантите имало супа – поне за първите 15 минути!
А за по-вкусните ястия – „кой превари – той завари!“. Така е то – естествен отбор! Оцеляват онези, които са избягали по-рано от работа! Или пък по-силните. Или поне с по-силни лакти на опашката! Женчовци не ни трябват. КапитализЪма ще борим! Пък било то и само с 4 ястия в реномиран бургаски ресторант.
Абе в тия гостилници, кебапчийници, шкембеджийници, партийна организация няма ли? Те Маркс не са ли чели. „От всекиго според възможностите, всекиму според потребностите“ казва един от бащите на Марксизма-Ленинизма. Ами ако някой има потребност от супа? Или топла манджичка? Дори и да има възможности, а то… глад!
От храната за стомаха, към храната за душата. Не, не за книгите – за телевизията става дума. Малко били хората с телевизор – скъпо, пък и телевизията излъчва едва по няколко часа на ден. Нищо, че в Япония скоро ще гледат телевизия и в колата. Но у нас – кабел си трябва (не за интернет – за антената)! И отиваш в ЦУМ – витрината на българската соц. индустрия. ЦУМ ще рече – Централен универсален магазин. Лея Иванова ще изпее нарочна песен за този първи социалистически мол. Не мол, а Молът, с главна буква. Щото цели 50 години след неговото откриване, други нямаше. Не за друго, а защото нямаше какво да предложиш на потребителите. Пък и в края на Соца, ЦУМ си беше полупразен, но това е друга тема. Тодор Колев дори ще каже, че ЦУМ е за всеки от нас! И ще допълни:
„Събужда се някаква радост у мен,
дори да се скитам безцелно,
и нищо невзел, но с мечти зареден
отново се връщам на другия ден.“
Неудобно му е на човека да изпее, че много от рафтовете били празни. Но пък ще се върне на другия ден, „с мечти зареден“ все пак да намери мечтаната стока! Ако са докарали… Ех, мечти! Които спомените май са изтрили.
Обратно при протокола от пленума, в който от онази висока трибуна също се говори за ЦУМ:
Телевизор има, но и да има „реципрочен кабел“, продавачката не знае. И „бездушно“ ще ви прати по дяволите – по социалистически.
Все пак има и други – „културни магазинери“, като продавачката на трикотаж в Търново – владее стоките в бранша, води тетрадка… Сигурно е успяла да пробута ония, изчистените шлифери и прещампованите тъкани, и е преизпълнила плана. Браво!
Също и управителката на магазина за хранителни стоки – онзи, награждавания за високата санитарна култура. Чисто и хигиенично! Евала на жената – някак е успяла да скрие от проверяващите органи и прокисналото или мухлясало сирене, и бомбиралите тенекии.
От бакалията – към месарския магазин. Днес ще намерим какво ли не изобилие – кеф ти бут, кеф ти шол, врат, флейки или бонфиле, каквото ти душа сака! Това, че в ония години имаше само 2-3 вида меса, при това задължително с кокал (нерядко повече от месото), май сме го забравили.
Но би трябвало да помним, че имаше 4-5 вида пресни колбаси – „хамбургски“, „телешки“, „Камчия“, и кренвирши – с малко късмет можеше и пилешки да намериш! Не че бяха много пресни, ама така им викат. А за качеството? Моля! Лично от Зам. Председателя на Министерски съвет Живко Живков:
И ако си мислите, че след тази „другарска критика“, асортиментът и качеството на колбасите се е подобрило – грешите! Четвърт век по-късно, в друга стенограма четем описание на рецептата за луканка – един от деликатесите на Соца, който болшинството българи можеха да си позволят само на празници. Коментарът от Пенчо Кубадински, член на Политбюро и прославил се като ловец №1 в годините на соца:
Факсимиле от Протокол от заседание на Политбюро на ЦК на БКП от 1986 г.
Но и критиката на Пенчо Кубадински не спомага за качеството – следва разказ от първо лице на журналиста Иван Бакалов:
„В кренвиршите, които тогава мнозина мислеха за телешки, по рецепта се съдържаше сланина. Имаше няколко вида кренвирши по БДС, всичките със сланина и свинско, освен телешко. Единият от видовете съдържаше 70% сланина по рецепта. Телешкият салам беше същият, с по-малък процент сланина. А какво имаше в т. нар. телешки салам? Месо от бракувани крави. Тоест от крави, които вече не дават мляко и ли са заклани поради старост. Това го призна тогава черно на бяло в писмо до редакцията и СО „Родопа“.
И какво – излиза, че Държавата ни е лъгала!?! Нашата, Социалистическата държава? Народната ни република?
Иван Бакалов продължава:
„Та какво ли не слагаха в колбасите тогава. Месото не достигаше и имаше постоянен дефицит. Дори легендите за тоалетната хартия, които се разказваха, си имат някаква причина. Някой някъде е бутнал нещо в някакви салами и е тръгнала приказката.“
„Абе поне бяха по-чисти“ – ще твърдят някои. Иван Бакалов и на това дава отговор:
„Тогава при соца не слагали консерванти и Е-добавки? Това пък е най-голямата заблуда. … при социализма слагаха консерванти без никъде да пише. Например за колбасите задължителни бяха нитритите. Без този консервант месото става сиво, лош цвят, прилича на мърша. А с него е свежо, розово. (…) В големи дози нитритите са отрова и тогава, по времето на соца, ние установихме, че често в колбасите превишаваха съдържанието на нитрити. И нямаше сериозен контрол. Някой там в месокомбината лиснал повече с кофата. Тогава хора от Центъра по хигиена и ХЕИ ни насочиха към тази тема, защото засекли превишение на нитрити и високо съдържание на мазнини в колбасите.“ (ibidem)
Но не се притеснявайте! Това, че няма мезета, или са скъпи и некачествени, не е голям проблем. Защото и пиене няма. Или ако го има:
Следва да напишем както в рекламите – „Пийте с удоволствие и мярка“. Но какво ти удоволствие с тая мътилка!
И да не пропуснем финала на документа – не за младите, за носталгиците го припомням:
Ами, това е…
[1] https://w.wiki/ERAG
[2] По време на НРБ международната търговия се осъществява в рамките на СИВ (СССР и останалите социалистическите страни) по „първо направление“ и със Запада (в конвертируема валута) – по „второ направление”.
[3] https://bg.wikipedia.org/wiki/Държавен_комитет_за_планиране
[4] https://www.nsi.bg/index.php/publications/statisticheski-godishnik-1962-godina-2219
[5] https://daniivanov.blogspot.com/2023/11/sony-tv5-303-1963-6.html
[6] https://youtu.be/sm64rmRqyLU
[7] https://youtu.be/fyfm9XSwhR4
[8] https://youtu.be/KaA83-NCj-Y