Честит първи учебен ден! На първолаците, на учениците, че и на родителите им! България е една от малкото държави, в която този ден задължително започва с празненство в двора на всяко училище. С цветя, с „Върви народе възродени“, с речи…
Сякаш не на място, но точно днес искам да разкажа малко история – на едно столично училище, основано още през 1915 г. А година по-късно, Софийският окръжен училищен инспекторат утвърждава и неговото име – „Св. св. Кирил и Методий“. А през 1938 г., училището се преименува на 36-то Софийско основно училище „Ген. Иван Колев“ на името на великия български генерал. След 9 септември, името на българския герой става „неудобно“ за кремълските ибрикчии и през април 1950 г., Народното основно училище „Ген. Иван Колев“ е преименувано на името на руско-съветския писател Максим Горки, един от душеприказчиците на Сталин и основател на т.нар. „Социалистически реализъм“!
За да разберем, що за човек е, говори едно негово посещение в Соловецкия лагер. През 1929 г., след посещение в лагера, част от ГУЛаг, за да види „превъзпитанието на затворниците“, Алексей Пешков, с псевдоним Максим Горки, ще напише ентусиазиран разказ за това пътуване; „Ако врагът не се предаде, той е унищожен“. По-късно, академик Д. С. Лихачов, по това време, забележете – затворник там, ще каже:
„…Виждал съм Горки в Соловецкия лагер и много добре знам, че той е виждал какво става там. Едно момче му разказа за мъченията, за ужаса, който се случва в гората. Въпреки това, връщайки се в Москва, през 1930 г. в списание „Нашите постижения“(!) публикува възторжен очерк за соловецките чекисти…“
А Борис Акунин е още по-категоричен:
„Да си изпортиш некролога“ – авторът на този популярен израз е… Лев Рубинщайн. Смисълът е ясен. Това е, когато известна личност живее достойно, придобива уважавана репутация и след това изведнъж прави нещо, което прави невъзможно отношението към него по същия начин. И всички казват: „Да, разбира се, срам и позор. Но какво беше преди…“ Тази опасност е най-често изправена пред творци, които са имали лошия късмет да посетят този свят в неговите фатални моменти. Може би най-христоматийният и ужасно тъжен пример за развален некролог е на Алексей Максимович Горький.“
Дори и в путинова Русия, името на Максим Горкий отдавна е изтрито от табелки на училища и улици! А град Горкий, носещ това име от 1932 г., забележете, докато писателят е все още жив (!?!), още през 1990-та възстанови старото си име Нижний Новгород!
Но ние сме по-католици от Папата, по русофили от руснаците – ръководството и до днес не дава училището да възстанови името на своя истински патрон, българския герой ген. Иван Колев! Сигурно заслугите на чуждия писател са по-големи от заслугите на българския генерал! А споменавайки Максим Горкий, се сещам не толкова за неговите произведения, колкото за една негова снимка, с любимия му лекар! Аз също съм лекар, имам подобни снимки със съпругата си, но не и с пациенти! Прилагам две снимки – на едната виждаме „Аз съм българче“ на фона на табелата „Максим Горки“! А втората ще оставя без коментар! Нека я коментират в „онова“ училище!
Входът на 36-то СОУ в София – сн. авторът
Максим Горкий с лекуващия го лекар Александр Алексин