Е, уважаеми сънародници, доволни ли сте от избора, който направихте на 19 април?
Дойде ли „Неволята“ от народната приказка, да ви поправи счупената кола на държавата? Неволята, която 9 години си седеше в Президентството. И която не само не направи нищо, но и не казваше нищо. Освен онова новогодишно слово, което половин България бойкотираше! Затова пък излезе с вдигнат юмрук, когато бяха накърнени личните му интереси, и когато на площада вече имаше хиляди! Аз бях на този площад! Отидох да защитя не него, а Правото! Онзи, когото все още наричат „президент“ но той всъщност е един АБДИКИРАЛ ПРЕЗИДЕНТ! Единственият абдикирал президент, може би защото така нареди статуквото създало поредния проект, от страх, че през декември 2025г., демократите събраха стотици хиляди по площадите. Този път не само в София, а навсякъде! Въпреки лозунгите – „Радев, и теб не те искаме!“
Доволни ли сте от наръча дърва, който ви обещаха? Почерпихте ли се със 100-те евро, които ви дадоха за „правилния“ избор? Пардон – 50, защото другите 50 ги взе „собственикът“ на стадото! Ще кажете – ситият на гладния не вярва! Прави сте! Не вярвам! Не мога да повярвам, че все още има хора, които избират хляба, пред Свободата, без да проумяват, че са бедни именно защото не са свободни. Не искат да са свободни! И си харесват феодалния модел, в който живеят. Ходят да работят в „лошата Европа“ и отново се връщат в същия феод. И ще гласуват за същите хора, които ще им дадат отново по един наръч дърва. Само по един наръч! И по 50 евро!
Доволни ли сте от това, че отмъстихте – на нас, протестиращите още от 2013 година по улиците на София – жълтопаветници, умни и красиви, „соросоиди“ (въпреки, че сигурно дори не знаете кой е Сорос). Но така говори Пропагандата, а вие повтаряте като папагали! Или ни наричате с презрение „демократи“! Нас, които се оправяме сами който и да бъде на власт! И протестираме заради вас! Нас, които с данъците си издържаме половин България, които плащаме пенсиите на нашите родители, но и на вашите, а и ние като вас имаме право само на един глас. И след като по избори, този глас бива заглушен от „наръча дърва“, искаме да се чуе този глас от площада, протестирайки за една България без корупция, но и без спасители, без месии, в която просто няма нужда от тях? Защото Правото, ще бъде над всички!
Яд ви е на софиянци, че имат вода, канализация, улици. Имат работа – нещо, което вие нямате. И казвате, че София не е България. Но не се замисляте, защо въпреки парите, които идват от Европа именно за развитие на регионите (десетки милиарди в евро) – при вас тези неща са лукс! Имате „къщи за тъщи“, но нямате здравна служба или аптека!
Доволни ли сте от това, как наказахте децата си? Вменявайки им с ретроградния си избор да живеят така, както сте живели вие – с „Бащица“, с поредния „проект“, който да имитира „прогрес“, а всъщност да тупа топката и да не смее да назове що е то олигархия. Олигархия, която прибира тлъстите пачки, а ви оставя само жълти стотинки от джобовете ви! А тя си има своите имена!
Всъщност, повечето от вашите деца се чувстват европейци! Те са европейци и искат да живеят като такива. А не в мечтаната от някои Евразия! Кога ще започнете вие да гласувате като тях, а не да искате те да гласуват като вас? Защото те са бъдещето, а ние сме миналото. И ако някои от нас помним, за да държим миналото в миналото, както казва Георги Господинов в неговото „Времеубежище“, а други си живеят с носталгията по отминала си младост. И вярват на „патриоти“! Патриоти, за които сякаш е писано Ботевото стихотворение. Всъщност – не знам, дали изобщо сте го чели! Патриоти, чиито приказки започват и завършват с израза, че „работят за интересите на България“!
А какви всъщност са интересите на България?
съвременен прочит на Съветското, пардон – на Светото писание – илюстрация AI
…
Простете този емоционален изблик, но понякога дори и доброто възпитание не е в състояние за сдържи натрупания гняв. Между другото, както казват – няма нищо по-добро, от доброто възпитание. Но и нищо по-опасно!
Когато не искаш да кажеш на негодника, че е негодник, защото си добре възпитан.
Когато някой те манипулира или директно те лъже в очите, а ти мълчиш, и се правиш, че му вярваш.
Когато някой нахалник те изпреварва на опашката, а ти мълчиш, защото си казваш, че няма смисъл.
Когато съседът ти си изхвърля боклука през прозореца, а ти мълчиш, за да не стават скандали…
Когато мълчаливо се съгласяваш стаявайки гнева си, а ти идва да крещиш!
Това убива! Убива именно онези 5%, който движат Света напред!
Което в един момент става заплаха за цялото общество, и особено за хората, които до последния си дъх вярват не в силата на парите, а в онова, което наричаме справедливост! В онова, което наричаме простичко – „Добро“!
И малко от Георги Господинов:
„Докато помниш, държиш миналото настрана. Като да си запалил огън насред нощна гора. Наоколо са наклякали демони и вълци, зверовете на миналото стесняват кръга, но още не смеят да прекрачат. Алегорията е проста. Докато огънят на паметта гори, ти си господарят. Почне ли да загасва, воят ще се усилва и зверовете ще идват все по-близо. Глутницата на миналото.
Колкото по-малко памет, толкова повече минало.“