„Парите са барометър за достойнствата на обществото. Когато видите, че покупко-продажбите се извършват не със съгласие, а по принуда; когато видите, че за да произвеждате, ви е нужно разрешението на някой, който не произвежда нищо; когато видите, че парите се стичат при онези, които търгуват не със стоки, а с влияние; когато видите, че някои хора стават по-богати чрез подкупи и облагодетелстване, отколкото чрез работа, и вашите закони не закрилят вас от тях, но закрилят тях от вас; когато видите корупцията да се възнаграждава, а честността да се превръща в саможертва — тогава трябва да знаете, че обществото ви е обречено. Парите са средство толкова благородно, че те не се конкурират с пушките и не влизат в съглашателство с жестокостта. Те не биха позволили една страна да оцелее като полусобственост, полуплячка. Всеки път, когато сред хората са се появявали разрушители, първата им работа е била да съсипят парите, защото парите са закрилата на хората и основата за морално живеене. (…) Щом сте превърнали злината в средството за оцеляване, не очаквайте хората да останат добри. Не очаквайте да съхранят морала си и цял живот да бъдат плячка за неморалните. Не очаквайте от тях да произвеждат, щом производството се наказва, а ограбването се възнаграждава. Недейте пита: „Кой унищожава света?“. Вие го правите.“ (Ранд, 2009)

Започвам с цитат на Айн Ранд от „Атлас изправя рамене“. Трилогия, писана в годините на „народната република“. Но не за нея. Все пак, сякаш има връзка със събития, описани в тази част на паноптикума, който наричам „Проект „Третото Освобождение“.

А ние ще поговорим за Корупцията. С главна буква. Дума, която до болка е навлязла в общественото ни съзнание. С тази дума се „замерват“ политици, обвинят се длъжностни лица… Със сигурност в днешна България съществува само „усещане за корупция“. Защото доказателства няма, и осъдени – няма! Абе, само „усещане“.

Но какво всъщност означава този термин?

„Корупция – (от латински: corrumpo – покварявам, развращавам, развалям) в най-общ смисъл е злоупотребата с обществена служба за лично облагодетелстване или, по-конкретно – поведение на длъжностни лица, чрез което те или техни близки се облагодетелстват неправомерно и незаконно, като злоупотребяват с поверената им власт.“

Замислих се, с какво толкова е „лоша“ корупцията, за щетите, които тя нанася и се оказва, че тази „поквара“ засяга не просто отделния индивид – тя руши обществото по няколко механизма:

– Подкопава доверието – защото хората губят вяра в Държавата, в нейните институции и правосъдие, виждайки, че нечестността не само не се преследва, но се и възнаграждава.
– Ограбва обществото – защото пренасочва в частни ръце средства, предназначени за образование, здравеопазване, инфраструктура и други важни обществени сфери.
– Потиска икономическия растеж – честният бизнес страда, когато трябва да се конкурира с корумпирани практики, а чуждестранните инвестиции намаляват, което пък води до безработица.
– Задълбочава социалното неравенство – Корумпираните системи фаворизират богатите и влиятелните, оставяйки обикновените хора без достъп до справедливост, правосъдие и възможности за развитие.
– Страх и репресии – В общества с високи нива на корупция хората се страхуват да говорят открито или да търсят правата си.
– Има и социални последици – обществените нагласи се променят в посока „нормализиране“ на корупцията. И желание да се заобикаля законността.
– Правосъдие и управление – Антикорупционните мерки често са неефективни, а правоприлагащата система има слаб възпиращ ефект

И ако много хора, под въздействието на пропагандата или поради липса на информация смятат, че корупцията е дошла у нас заедно с Демокрацията – лъжат се! Корупция има и в Социалистическа България. Вече чувам гласове, които убедено ще отрекат подобно явление в „справедливото социалистическо общество“, където имаше „ред и сигурност“. Имат право на мнение. Но според мен – погрешно и аз пък убедено ще и докажа обратното.

Започвам с документ, разкриващ това патологично явление в… образованието. „Докладна до началника на поделение 72 000 МВР за спазването на социалистическата законност и правов ред“, с дата 14 януари 1987 г., в която четем:

Факсимиле от „Държавна сигурност – войникът на партията“, изд. КРДОПБГДСРСБНА

Подкупи за вземане на изпити, подкупи за вземане на дипломи… Някой ще каже, че става дума за единични случаи, при това – само при чуждестранни студенти. Може! Те основно идваха от Третия свят. Друг е въпросът, че идваха изпратени от „приятелски“ режими, за които „изнасяхме революция“. И обучението им беше за сметка на българската държава. Толкоз ли не можа държавата да даде държавен рушвет на преподавателите, да не се излагаме пред чужденците, ама, нейсе!

Но корупцията не беше само при чуждестранните студенти. И българските им преподаватели – професори и доценти (най-често партийни членове). Имаше я навсякъде! Не вярвате ли? Ще продължим с показанията на един „убедителен“ свидетел. Кой е той, ще разберете малко по-късно.

Ще разгледаме няколко официални документа, пък „всеки сам си пре…ценява!“ (напомням – „прецЕня“ не е книжовно, а иронично изказване).
Първият е Протокол от заседание на Народното събрание от 4 октомври 1985 г. Текат дебати за атомната енергия, за опазването на околната среда, за екологията. И за това, „колко чисто беше всичко при Соца.“ (Темата разгледахме в друга част на Паноптикума – „Селското стопанство и/или екологията“) Е, дебати в онези години е силно казано… Но нещо необичайно се промъква сред редовете на стенограмата. Не, не това, че всички народни представители гласуват с пълно единодушие за спуснатите „отгоре“ нормативни документи – това беше обичайна практика в онова „Народно събрание“, може би с едно, единствено изключение. Друго прави впечатление. Депутатът Никола Янчев си позволява да изкаже едни еретични думи от трубуната на българския парламент. Еретични, защото думите „ алкохолизъм“ и „корупция“ при Социализма не съществуваха! (казвам думите, а не явлението):

И ако младежта се отдава на един порок, то държавните служители, вкл. партийните кадри се отдават на друг:

факсимиле от стенограмата от заседание на Народното събрание от 4 октомври 1985 . – изт. parliament.bg

Обърнахте ли внимание?

„Аз поставям другия въпрос — замърсяването на обществената среда. Природната среда ние я филтрираме — водата, въздуха, а как ще филтрираме човешката душа да стане  по-чиста, да стане непорочна, да стане неподкупна? — Ето този въпрос искам да поставя пред вас и да помислите за него.
… въпросът за корупцията. Този въпрос ние го крихме доскоро, криехме го, че не съществува. Но криеш го или не го криеш, той си съществува. …
Корупцията многолико се проявява в целия наш обществен живот. Нужно ли е да се замислим над тази негативна проява в нашия обществен живот? …  Тя се явява в подкупи, в кражби. Кражбите станаха явление много обезпокояващо. …“

Няма да коментирам изказването на другаря Никола Янчев. Ще кажа, че да чуеш подобни думи от трибуната е изключително рядко – там обикновено се възхваляваха „великите успехи на социализма“. И разбира се „начело с другаря Тодор Живков“. Обяснението за това изказване може би се крие в един друг неслучаен документ – Протокол № 790 от 13 август 1985 г. заседание на Политбюро на ЦК на БКП, на който „са взети решения“ за борба срещу отрицателните явления в живота.

Цитирам:

„На второ място бих искал да поставя въпроса за практическите действия в борбата срещу корупцията в най-широкия смисъл на думата.
Не е необходимо да издирваме корупцията. Тя е пред очите на всички ни и като че ли много хора свикнаха с нея до такава степен, че загубиха своя класово-партиен рефлекс към нейните прояви.“

Ха така! „Подкуп“! И то в социалистическа България. За мнозина изглежда невъзможно, но подкупът, както разбираме от документа, не е някакво случайно, изолирано явление, а „съществува в многообразие и „богати“ форми“! След което докладчикът започва да изброява сферите, в които корупцията е пуснала корени. Сфери, в които за да получиш „ценната услуга“, трябва да дадеш! И това не при капитализма, където „човек за човека е вълк“, а при социализЪма, където е (според един виц) „другарю Вълк“!

Същият докладчик очевидно е добре информиран, защото изнася пред Политбюро и конкретни числа от ценоразписа на „другаря Вълк“ – за жителство (сигурно Софийско) – 5000 лв., за да те назначат като барман – 5000 лв. И за да разберем, за какви пари става дума, ще цитирам Националната статистика, според която минималната заплата през 1985 г. е 120,00 лв. (с ПМС 56/1985 г. и тя ще остане толкова до 1989 г.), средната – 213,67 лв. Или за да стане човек барман, ще трябва да се изръси на съответния бюрократ близо 2 годишни заплати! Е, сигурно мечтата да живееш в София или да бъркаш коктейли си е струвала парите!

Но посоченият ценоразпис на „другаря Вълк“ показва и друга страна – корупцията в правораздавателната система. И тогава благоприятният изход на дадено дело си е имал цена! Е, добре че днес корупция в полицията, прокуратурата и в съда няма! Не знам вие защо си мислите обратното – осъдени полицаи и магистрати днес няма. Следователно и корупция няма! За разлика от НРБ, когато тя се е разисквала на най-високо място – в Политбюро на ЦК на БКП!

И понеже „здравеопазването беше безплатно“, (но не задължително – както се казваше в един виц), трябвало да се бръкнеш в джоба с поне 5 лева на ден за болногледача.

При средна пенсия за 1985 г от 1090 лева. Не, не! Не за месец – за цяла година! Точно разбрахте – това е средната пенсия в България според Националния статистически институт. Или 90 лева на месец! А социалната пенсия е и по-малко – 60 лева на месец!

Факсимиле от Статистически годишник 1989 година – изт. НСИ

Не му е тук мястото, но що пък да не напомня, че кило луканка тогава струваше 15 лева! Така че, болногледачът пак евтино взимал – само 300 грама луканка! (за математиците, нека бъда съвсем точен – 333 гр.)

Продължаваме:

Обърнахте ли внимание на горния абзац – описва практика, която и до днес е маниер на поведение, очевидно наследен от онези времена:

„И в същото време естествено, разбира се, се развива срастване на корупцията с бюрокрацията. Чиновникът или работникът в сферата на услугите вече не ти иска подкуп или подарък, или бакшиш, за да ти свърши работа. Той знае, че ти си му в ръцете, че няма къде другаде да отидеш и започва съзнателно, преднамерено да те бави, да те разтакава, да те влачи или да ти работи и бавно и некачествено. По такъв начин той те поставя на колене и те кара да му се молиш /!/ да вземе, да го гониш и настойчиво да му предлагаш. И тогава, разбира се, ти свършва работата или услугата, която и без това е длъжен да ти свърши.“

Помните ли цитата на Айн Ранд от началото на тази част? Ще повторя част от него:

„Когато видите, че покупко-продажбите се извършват не със съгласие, а по принуда; когато видите, че за да произвеждате, ви е нужно разрешението на някой, който не произвежда нищо; когато видите, че парите се стичат при онези, които търгуват не със стоки, а с влияние… – тогава трябва да знаете, че обществото ви е обречено.“

Та онова обречено общество, с онази система рухна в резултат и от комплексни политически, икономически и социални фактори, които се натрупваха с десетилетия. Не само защото резервните части и цигари се продаваха на черно, на двойна и тройна цена! (Слушам соцносталгиците и недоумявам – уж всичко имало, пък Политбюро разправя едни врели-некипели?)

А обърнахте ли внимание на последното изречение от стр. 22?

„… Под носа ни в София цъфти спекулата с вносни стоки, които се продават на двойни, тройни и десеторни цени … да не говорим за черната търговия с валута, с видеокасети и други, в която постепенно се въвличат и нашите собствени деца.“

Публична тайна, призната и от докладчика беше, че децата на правоимащите, които хората под сурдинка наричаха „червените принцове“, имаха достъп до стоки и услуги, невъзможни за обикновения българин! Но и си правеха, каквото си искат!

Докладът продължава:

„Възниква въпросът: тогава защо, вместо да се ограничават, непрекъснато се разширяват тези позорни за социализма явления?“

Същото се питаме и ние, особено онези живели Социализма. И веднага получаваме отговора:

„Бездействието на тези, които следва да пресичат, разкриват и предават на съда на съда нарушителите; Търпимост или пряко участие на партийни членове, включително и на отговорни комунисти, в организирането на подкупи; Покровителствено отношение към нарушителите, в това число и от комунисти и намеса за освобождаването им от отговорност, в това число и от страна на отговорни ръководители. По тази причина мнозина вече живеят с чувството, че са „над“ закона и че спрямо тях той няма да се приложи.“

Уважаеми Читателю! Не съм юрист, не съм и политолог, но на теб оставям да решиш, как се нарича държава, в която някои от ръководителите й се занимават с „организирането на подкупи“. Пиша „ръководители“, защото в ония години, Партията и Държавата бяха едно! При това съгласно член първи на Конституцията! И всякакви партийни „величия“, на всякакво ниво деребействаха като феодали, вкл. „с чувството, че са „над“ закона и че спрямо тях той няма да се приложи.“

А това, че милицията и правораздавателните органи наистина бездействат, че тези хора са над закона и Законът за тях няма значение, разбираме от следващите редове:

Докладчикът сам признава, че за предходната 1984 година са образувани само 19 дела за незаконни доходи, които са установени като разлика между стойността на имуществото на съответното лице и законно получените от него доходи.

„В същото време анализът на паричното обръщение в страната показва, че в населението се намират значителни средства, които не са придобити по законни пътища.“

Или просто казано, рушветчийството, корупцията и контрабандата се превръщат в национален спорт! Е, не за всички – само за „правоимащите“!

В интерес на истината, имаше и осъдени. Един от тях, беше осъден на 2,5 години затвор за контрабанда на кожуси от Турция. Не че беше единствен, но това беше удобен повод „Първият“ да се разправи с неговия баща, който по това време беше „Втори“ – Заместник председател на Държавния съвет на НР България, и да го изпрати „в заслужена пенсия“! Но затова – в следващата част. А коя е фамилията с дядо, баща, а по-късно и внук – оставям на любознателността на читателите!

След толкова много факти, и то описани в документ – Протокол № 790 от 13 август 1985 г. заседание на Политбюро на ЦК на БКП, вече сигурно се питате – кой е „Докладчикът“? Повярвайте, източникът е достоверен – това е лично Тодор Живков, с неговите „Съображения по някои актуални проблеми на нашето развитие“!

А когато Тодор Живков говори за корупцията в Народна република България, ние… по-добре да замълчим!

Библиография

Ранд, А. (2009). Атлас изправи рамене т.2. София: Изток-Запад.