Съдържание

Постановление №50 от ноември 1979 г.
Цените през 1985 г.
Библиография

Днес ще поговорим за цени и заплати. Но ще започнем с телевизията. Не, няма да говорим за заплатите на водещите или не толкова водещите телевизионери, нито за цените на различните марки телевизори. Ще поговорим за едно обичайно, а напоследък и „задължително“ явление, дефилиращо по екраните на родните медии в последните 10-тина дни преди определени дати.

Та „броени дни“ (термин, който до болка за ухото на зрителя, навлезе в езика на българския репортер) преди Великден, за „броени минути“ всички медии започват масово да ни облъчват „колко ще ни струва великденската трапеза“ и с колко тя била поскъпнала. Забравяйки, че този ден е празник не на трапезата, а повод за смирение пред саможертвата на Богочовека в името на човешкия род (чиято единствена задача май остана да препълни същата онази трапеза)!
И задължително ще се появи някои Соцносталгик, който ще каже:
„Едно време всичко беше без пари! А сега…“.

„Броени дни“ преди Гергьовден, същите репортери ще се втурнат да ни занимават с това „с колко по-скъпо ще ни струва гергьовското агне“, пропускайки отново смисъла на този празник, а именно, че св. Георги Победоносец всъщност е християнски великомъченик, символ на храбростта и вярата. Легендата разказва как той убива змея, за да спаси царската дъщеря – една метафора за победата на доброто над злото, и на лятото над зимата. В атеистичната „Народна република“ този празник беше заменен с „Ден на животновъда“, но днешния българин много „милее“ за родното животновъдство, много иска да яде българско агне, но ако може без пари, и затова си купува замразено ланшно новозеландско месо, щото е с 1 лев по-евтино.
И задължително ще се появи някои Соцносталгик, който ще каже:
„Едно време агнешкото беше без пари! А сега…“.

6-ти май е и Ден на храбростта и Българската армия – св. Георги е покровител на войската, а българинът много уважава армията. И неминуемо ще се появи някои Соцносталгик ще каже:
„Каква армия имахме едно време! С над 300 самолета! И с ракети да изпепелим съседите си за няколко минути. А сега…“ (доколко това е вярно, ще разгледаме специално в друг материал).
Но същият няма да ви каже, как едно време „правоимащите“ всячески се опитваха да изкарат синчетата си болни, за да ги „скатаят“ от армията. Няма да ви давам примера с наш съвременен премиер, с баща – кандидат-член на Политбюро, който пропусна казармата, щото бил съветски гражданин. Ама той, и Съветската армия пропусна! А репортерите няма и да попитат „момченцата“, с татуировки на Сталин, развяващи чужди знамена, защо не са се записали днес в Българската армия, която толкова много уважават!

Няма и месец по-късно, същите онези пламенни репортери, започват следващата офанзива – „колко ще ни струва морето през лятото?“. И колко то е поскъпнало! И как държавата е виновна, че ги няма „руските туристи“, без които, видиш ли, не можем! (Да не пропуснем Урсула, и тя е виновна!)
Дежурните оплаквачи на Соца ще разказват, как са почивали на морето с карта за 45 лева, и как всичко им било уредено. Но няма да ви кажат, че в повечето случай, ако успееш да се пребориш за карта за почивка с партийните и профсъюзните дейци в предприятието, „морето“ беше бунгало, в което от жега и комари не можеше да се спи, че в стола на почивната станция храната често не струваше и трябваше да се дояжда някъде навън. И че първият въпрос към сервитьора в ресторанта или на плажа беше: „Имате ли студена бира?“

кадри от „Оркестър без име“, 1980 г., реж. юдмил Кирков

Няма да ви кажат как почиваше партийната аристокрация. Няма да ви цитират и Георги Марков с неговите „Задочни репортажи…“. Но пък, що аз да не го направя?

„ …всеки ден ще ни се припомня, че най-лошото за един посетител на Слънчев бряг е да бъде българин. Няколко дни по-късно ние ще видим ръката на възмездието, написала върху един картон, закачен на алеята зад казиното „За българи и за кучета — забранено“. Моят приятел, който в миналото бе прекарал тежки години из чужбина, тъжно забелязва:
 „Никой никъде не ме е унижавал като българин повече, отколкото тия типове тук, в България.“ (Марков, 1990)

Няма да ви кажат, че днес морето за българи не само е разрешено, и можеш да си вземеш и кучето в повечето хотели, но и хотелските комплекси пращят по шевовете и е невъзможно да си направите резервация от днес за утре. Няма да ви кажат, че на места, цените надхвърлят тези в Монако, но ресторантите не стоят празни!
Няма да ви кажат и че, близо 3 милиона българи са били в Гърция през 2024 г. А през 2025 г, българските туристи в южната ни съседка ще надхвърлят 4 милиона! И голямата „дилема“ на родния турист е дали да отиде на море на Халкидики или Аспровалта.

Още не измита морската сол по телата на отпускарите, родните медии започват следващата „офанзива“ – „с колко е поскъпнала ученическата чанта за 15-ти септември“. Особено – тази на първокласника! Моля да ме извините – с чанти ходехме ние, сега се носят раници. А много от днешните родителите ще закупят на децата си маркови раници за трицифрени суми, обяснявайки, колко евтино е било при Соца (по разкази на бабите им). Да не говорим, че само няколко месеца по-късно, и раницата за 20 лева, и тази за 200 ще приличат на топките, които ритахме в училищния двор именно по времето на Соца. Които бяха гумени и които струваха 4,55 лв. Топката, не чантата. Чантите бяха 3-4 пъти по-скъпи, и още толкова пъти по-тежки от днешните раници. Дори и празни! И много от децата още в ранна възраст имаха сколиоза (гръбначно изкривяване), точно заради тези чанти.

Ще завършим прегледа на телевизионните програми 2-3 седмици преди Коледа, когато същите амбициозни репортери ще започнат да ни заливат с вопли „колко ще поскъпне коледната трапеза!“. Ще обикалят пазари, сочейки стоката, ще цитират цени на свински пържоли, на парникови домати, ще ви обясняват колко е поскъпнало всичко, включително бананите (пък вие ще намерите същите продукти в най-близкия супермаркет на двойно по-ниска цена!)
Дежурните адепти на Соца ще ви обяснят как дèдо им всяка Коледа колел домашно прасенце, а понякога и две. Че и приготвял стотина буркана с домашно месо, което докарвали следпразнично с Москвича в София…
Но няма да ви кажат, че банани по времето на Соца виждахме само през декември (пиша виждахме, защото можеше и да не се доредиш за тях). От дете обичам бананите — онзи митичен плод, който по време на социализма в България беше не просто храна, а символ на дефицита, на мечтите и на празничния лукс. А дедо им гледал прасе, защото месото в магазина си беше скъпо и задължително – с голям кокал!
И със сигурност „страдащите“ ще пропуснат смисъла на празника, който наричаме Коледа. За Рождество Христово, за раждането на Божия син Иисус, който според християнската традиция (към която повечето от нас уж се причисляват) символизира надежда, спасение и ново начало, и ще донесе Светлина по света.

А, извинете! Щях да пропусна друг задължителен зимен „новинарски“, оттам – соцносталгичен момент – с колко се е повишила цената на картата за ски-лифта в Банско, и с колко повече ще ни струва „ол инклузивът“ в различните български ски курорти! И как едно време сме ходили да караме по цял ден ски на Боровец „без пари“!
Но същите онези ще пропуснат да ви кажат как хиляди българи от години си карат ските по пистите на австрийските или италиански Алпи и Доломити. Просто защото май излиза по-евтино, не се чака с часове за лифта или ски-влека, а и цените са съизмерими. Пък и Шенген…

Неизбежно, ако започнете дискусия за днешните цени с някои от адептите на Соца ще чуете убедителните им твърдения, как по времето на Бай Тошо всичко било евтино и нямало бедни. Та затова, нека цитираме фактите. Аз, като един поклонник на фактите и числата, а не на празните (често склеротични или просто пропагандни) приказки, ще цитирам два официални документа от онова време, пък „всеки сам си прЕценя“!

Постановление №50 от ноември 1979 г.

Все още не е избледнял споменът от първият фалит на НРБ в началото на 60-те и „Народната република“ е изправена пред втори. Българската икономика изпитва сериозни затруднения и през 70-те започва поредна дългова спирала. По-късно, ръководителят на Държавния планов комитет Кирил Зарев ще свидетелства:

„Рязко покачване на дълга настъпи през 1974, когато той беше увеличен с 900 млн. долара. През 1975 дългът нарасна с 800 млн. долара. Аз постъпих през 1975 в плановия комитет и през същата година вече решителни мерки не можеха да се предприемат. Общият дълг през 1975 беше над 3.5 млрд. долара.“

Инфлационният калкулатор показва, че онези 3,5 милиарда, днес се равняват на над 21 милиарда! Долара! Още в началото на 70-те години външният дълг започва отново да се покачва, а след 1974 г. – и стремително да се увеличава – за 7 години, над 3 пъти! От 1,3 млрд. валутни лева през 1970 г., през 1974 г. вече е 2,6 млрд. валутни лева, а през 1977 г. – 4,6 милиарда!

През лятото на 1978 г., Брежнев лично предупреждава Живков за критичното нарастване на българския външен дълг:

„За задълженията на България към Запада ние сме говорили с теб неведнъж. Вниманието към този проблем не бива да отслабва, защото от икономически той може да прерасне в политически проблем.“ (ibidem)

Но не от братска солидарност Москва помага, а защото добре разбира, че рухването на една от нейните марионетки, може да доведе до „ефект на доминото“ в целия Соц. Лагер. Пък и самият Тодор Живков признава пред Брежнев за ежегодните дотации само за селското стопанство в размер над 1 милиард лева!

Факсимиле от писмо на Тодор Живков и Станко Тодоров до Леонид Брежнев – изт. archives.bg

„ …Показателен бе фактът, че много стоки, особено от животински произход, се продаваха по цени на дребно под действителните разходи за тяхното производство и реализация. През 1978 г. за всеки произведен и продаден литър краве мляко държавата даваше 15 стотинки дотация, за всеки килограм овче сирене — 1,05 лв., краве сирене — 1,52 лв., кашкавал „Витоша“ — 2,05 лв., телешко месо — 1,68 лв., свинско месо — 55 стотинки и т.н. Подобно бе положението и с някои други стоки на хранителната промишленост, зеленчукови консерви, месни консерви, риба и рибни продукти и т.н. В продължение на много години държавата отделяше от Държавния бюджет значителни суми, за да дотира потреблението на населението и туризма. Размерът на тези дотации бързо нарастваше и през 1978 година възлезе на над един милиард лева. Следователно, тази аномалия — бюджетът да дотира консумацията на хранителните и някои нехранителни стоки, бе несъвместима със стопанската сметка, с нормалното функциониране на икономиката. Тя трябваше да бъде прекратена…“ (Бонев, 2001)

Това са думи на Станиш Бонев, тогава зам-председател на Министерския съвет, разказани в неговите мемоари, озаглавени „Времето, в което живях, и хората, с които работих“. (Бонев, 2001) Някои читатели биха одобрили по-ниските цени, поддържани от държавата, очевидно със солидни инжекции от страна на държавния бюджет. Но хазната трябва да се пълни от някъде, а това става или със заплати, по-ниски от производителността, или с цената на външен дълг. Който нашите деца рано или късно ще трябва да плащат. И платихме с цената на три фалита. Защото фалитите на управляваната от БКП „народна република“, са почти неизвестни, или по-скоро – бяха държани в пълна тайна, за сметка на прокламирането на „великите достижения“ на социализЪма и комунизЪма в България. А те, фалитите, казват всичко за това, „колко хубаво беше при Бай Тошо“! И чийто дългове изплащахме до 2015 г.!

Или просто трябва да се увеличат цените…

И преди да е станал политически проблем (по Брежнев), Живков и неговото обкръжение решават, с аргумента за „повишаване благосъстоянието на трудещите се“, да се увеличат заплатите, ясно дефинирани в държавно определяната „Единна щатна таблица“. Но по-големите заплати са само оправдание за поредното сериозно увеличение на цените.

През есента на 1979 г., сред хората „на ухо“ започва да се говори за предстоящо поскъпване. Фиксирани и определяни от държавата, стоките бяха с еднакви цени във всички магазини. Но пък дефицитът беше част от социалистическата икономика. Основни стоки като месо, масло, кафе, банани и дори тоалетна хартия често липсваха. Хората чакаха с часове на опашки, когато се „пуснеше“ нещо.

опашка за тоалетна хартия пред магазин „1001 стоки“ на бул. „Витоша“ в София – изт. Ретро София

Да не говорим, че в този момент, когато много от магазините бяха затворени „за инвентаризация“, много стоки изчезнаха от рафтовете, за да се появят няколко дни по-късно вече с новите, доста по-високи цени.
В онези години се разказваше виц, горе-долу със следното съдържание.

В Политбюро решили да пълнят бюджета. Идеята била, за да не се възмутят хората, да се изтегли на сляпо една буква от азбуката, и да увеличи цената на стоките, започващи с нея. Слагат всички букви в една кутия, Тодор Живков, бърка и изважда буквата „Ф“.
Присъстващите започват да се споглеждат озадачено, недоумявайки кои стоки започват с тази буква, когато Живков за миг решава проблема:
„Другари, ще увеличим Фсичко!“

Не знам дали Тошката наистина го е казал (имайки предвид образованието му, може и да е истина), но факт беше, че след няколко дни поскъпна „фсичко“!
Бях в прогимназията, когато беше публикувано „Постановление № 50 на МС от 10.11.1979 г. за увеличаване на заплатите и другите доходи на трудещите се и привеждане цените на едро и дребно в съответствие с обективните условия за развитие на икономиката и повишаване на нейната ефективност“. По телевизията и радиото започнаха да говорят за „корекция на цените и увеличение на заплатите“. Ясно беше на всички, че „корекцията“ беше в посока нагоре. Но пък как звучеше – заплатите увеличени, а цените – „приведени в съответствие с обективните условия“.

Още на първите страници на Постановлението виждаме загрижеността на Партията и правителството за хората с по-ниски доходи – минималната работна заплата се увеличава с цели 25 % – от 80,00 на 100,00 лева!

Факсимиле от Постановление № – изт. ДАА – archives.bg

Партията е помислила и за младите специалисти, чиято заплата се увеличава на цели 155,00 лева (за радост на днешните адепти на онова време). Защото държавата „се грижеше“!

И детските добавки се увеличават – на 15 лева! А за две деца – общо 40 лева!

Факсимиле от Постановление № – изт. ДАА – archives.bg

Нека да видим и някои от другите „максимални месечни заплати“, странно защо обозначени с гриф „не подлежи на обнародване“. Явно за да избегне „всенародната радост“ – нали повечето заплати също са увеличени съгласно Единната щатна таблица. Представям си тълпите от ликуващи по площадите:

А, сбърках видеото! Но от сигурно и у нас щеше да бъде същото.

Факсимиле от Постановление № – изт. ДАА – archives.bg

От приложената таблица става ясно, че „особено ценните“ за трудещите се в социалистическата ни Родина кадри, като лекари и медицински сестри, ще получават „до 210“, респ. „до 180“ лева. Бруто! Е затова, „какво здравеопазване имахме при Бай Тошо!“. Точно толкова – „до 210“ лева ще получават и учителите (с висше), които ще се грижат за образованието на нашите деца. Които уж се класирали между четвърто и седмо място в изследването PISA. А професорите в университетите – цели „430“! Абе в България винаги са ценили нАуката, уважавали са учЕните, особено онези по университетите! Щото, знаете ли вие, „какво образование имаше едно време!“ (с удивителен, а не с въпросителен знак накрая). Не като сега! Въпреки, че оттогава е онзи лаф – „като знам какъв инженер съм, ме е страх да ида на доктор“.
Простете – цитирал съм неправилно – не „цели“, а „до 430“ лева за професор. Можело е да получат и по-малко.

Това е Постановлението, но нека да видим какво всъщност са получавали българите. И не само трудещите се – в тая държава има и пенсионери. Ще цитирам „Статистически годишник 1989 година“ – ежегодно издание на Националния статистически институт. Защото статистиката не лъже – там и държавата плаща, и държавата смята:

Факсимиле от Статистически годишник 1989 година – изт. nsi.bg

Забелязахте ли? Посочените от Националния статистически институт по-горе числа са СРЕДНА ГОДИШНА ЗАПЛАТА. Или за 1980 г., т.е. следващата Постановление №50, с вече увеличените заплати, българинът е получавал средно по 182,08 лв. месечно. В промишлеността – 190,00 лв., в строителството – 210,00, а в селското стопанство – 164,00 лв. Месечно! В образованието – 173,00 лв., а в здравеопазването – 167,00 лв. Напомням – месечно!

Да видим и пенсиите. Отново според НСИ.

Средната пенсия за 1980 г. – 834 лева. За цялата година! Или по 69,50 лв. месечно! Няма и 70 лева за хората, „построили Социалистическа България“! А земеделските пенсии? По-добре не четете – само по 43 лева на месец! Но пък „народните и за особени заслуги“ – над 60 лева. Ако се чудите какви са тия „народни пенсии“, че и „за особени заслуги“ – това са т.нар. АБпФК, които разгледахме в отделна част. Така е в „народната република“ – тези, които крали кашкавала от мандрите взимали по-големи пенсии от онези, които са го произвеждали!

Отделихме доста време на заплатите и пенсиите. Но всеки икономист ще ви каже, че по-важна е тяхната покупателна способност. Та, нека да видим цените по онова време. Кой, колко и какво може да си купи с тези пари.
Ще разгледаме отново Постановление №50. В неговото „Приложение 3“ четем:

Факсимиле от Постановление № – изт. ДАА – archives.bg

Сигурно сте забелязали в документа, че държавата изрично определя цената на месото с кости. Цена за шол или филе – няма. Така е, не е пропуск. Просто месото задължително се продаваше с кокал. Е, „с връзки“ в месарницата, можеше да се уредиш с по-малък кокал. И това дори е документирано във филм:

кадри от филма „Куче в чекмедже“, 1982 – реж. Димитър Петров

Стига документалистика – малко математика. През 1980 г., със средна заплата от 182 лева (колкото отчита статистиката), може да си купите 375 кг бял хляб, или 69 кг краве сирене (не овче), или 180 кг захар, или 120 л олио, или 53 кг свинско. Разбира се – с кокал! Запомнете тези числа. Пък и да не ги запомните, ще ви ги припомня накрая отново.

 1985-та. Нови цени

Въпреки приетото през 1979 г. „Постановление № 50 на МС от 10.11.1979 г. за увеличаване на заплатите и другите доходи на трудещите се и привеждане цените на едро и дребно в съответствие с обективните условия…“ и избягването на втори фалит на НРБ, икономическата ситуация в страната не се подобрява. Дори обратно – все повече стоки изчезват от пазара, външният дълг расте. След три бързи погребения на партийни вождове в Москва, в началото на 1985 г., начело на КПСС е избран Михаил Горбачов. Тази смяна на властта бележи началото на една от най-драматичните трансформации в съветската, а и в световната история. Когато поема поста генерален секретар на ЦК на КПСС през март 1985 г., Горбачов започва да прокарва реформи, които целят да модернизират страната и да я изведат от икономическата и политическа стагнация. Освен политиката на „гласност“ и сближаване със Запада, той намалява доставките на енергоизточници за България, както и ограничава различни „помощи“, които са договорени между Живков и Брежнев.

Икономическата ситуация се усложнява все повече, което налага Политбюро да признае създалите се трудности и да приеме „Национална компенсационна програма за строг режим на икономии на материални, трудови и финансови ресурси през 1985 г.“, която регламентира строг режим за икономии на енергоресурси, замразява капиталовата програма, силно ограничава валутните харчове.

Факсимиле от Протокол № 570 от 11 юни 1985 г. от заседание на Политбюро – изт. archives.bg

В цитирания протокол се признават затрудненията в икономиката, недостига на електроенергия. Но последното изречение е черешката на тортата:

„ …все още е налице тенденция на изпреварващо нарастване на паричните доходи в сравнение със стоковите фондове.“

Край на цитата, от който разбираме една от добре укриваните тайни на Социализма (а те бяха доста!) – пуснатите в обращение левове са повече от наличните стоки в магазините! Хартийки, без покритие, на които и без това с големи букви е изписана лъжа!

Банкнота емисия 1962 г., в обращение до 31 октомври 1996 г

Лъжа, защото златото от трезорите на БНБ отдавна е продадено от Съветския съюз, а срещу тези банкноти дори няма достатъчно стоки в магазините! Но това, соцносталгиците днес няма да ви го кажат! Ако изобщо са го знаели!

На 14 септември 1985 г, излиза ПМС №53. Още на първа страница четем нещо странно – цените ще се повишат „за още по-стабилно развитие на икономиката на страната и за по-пълно задоволяване на потребностите на населението през следващите години…“.

Как ще се задоволят по-пълно потребностите като вдигаш цените, само партийните икономисти могат да ви обяснят – може би завършили Вечерния университет по марксизъм-ленинизъм към ГК на БКП.

А цените се вдигат чувствително – средно с между 30 и 50%:

…

…

…

…

Факсимиле от ПМС №53/14 септ. 1985 г. – изт. archives.bg

Ето сега разбирам, откъде тръгва практиката да се произвеждат кебапчета и кюфтета от месо, но без месо. Или „рецептата“ за кренвирши с тоалетна хартия – тя Партията ги създала! Или пък със 70% сланина!

Това, което остава скрито за широката публика е, че месец по-рано, партийният елит вече е определил новите цени на стоките. На 13 август 1985 г., докато си почиват в Евксиноград, се провежда заседание на Политбюро на ЦК на БКП. На него, скрито от погледите на простосмъртните, освен „Съображенията на др. Тодор Живков“ за борба в корупцията (дето уж я е нямало), която разгледахме в отделна част, в Приложение №1 като „мерки за борба със сушата и компенсиране на загубите“ се приемат новите цени на различни продукти и услуги.

…

В интерес на истината трябва да кажем, че хлябът и млякото не поскъпват. Стига да ги има.

Кадри от филма „Дом за нашите деца“ от 1986 г., реж. Неделчо Чернев

След този „ценоразпис“ от 1985 г, трябва отново да цитирам „Статистически годишник 1989 година“:

Факсимиле от Статистически годишник 1989 година – изт. nsi.bg

Забелязахте ли? Посочените от Националния статистически институт по-горе числа са СРЕДНА ГОДИШНА ЗАПЛАТА. Или за 1985 г., българинът е получавал средно по 213,67 лв. месечно. Да видим и пенсиите. Отново според НСИ.

Средната пенсия за 1985 г. е нараснала – 1090 лева годишно или по 90,83 лв. месечно! Ще обърна внимание и на земеделските – по 60 лева на месец!
Да обобщим – 213 лева средна заплата, 90 лева средна пенсия. А свинското – 5 лева за килограм, и то с кокал!

В заключение искам да сравним цените, съгласно правителствените Постановления от 1979 и 1985 г., с днешните цени и заплати. Защото сухите цифри не струват нищо пред покупателната способност за изкараното със собствен труд.

Пък нека „всеки сам си прецЕня!“!

Да не пропусна Москвич „дванайсетак“ (родна сглобка) – за 6400 лева. Който през 1985 г. (ако ти излезе реда след години чакане пред „Мототехника“) можеш да закупиш за 30 средни заплати. Днес има поне 5 автомобила, които могат да бъдат закупени без чакане с 12 средни заплати т.е. на цена под 33 000 лева.

P.S. Мислех да приключвам, но тъй като постоянно слушам какво ни е „отнела Демокрацията“, и колко е обеднял българинът, прилагам цените по конкретни широкодостъпни супермаркети към 30 август – 02 септември 2025 г., с „поскъпването заради предстоящото влизане в Еврозоната“. За доказателство, мога да представя брошурите им при поискване.

Цени на стоки август – септември 2025 г (източник)

Краве мляко – 1л. – „Билла“, 2,49 лв. – Билла, 30.08.2025 г.
Краве сирене – 1 кг. – „Саяна“, 11,99 лв. – Билла, 30.08.2025 г.
Овче сирене – 1 кг. – „Билла“, 19,98 лв. – Билла, 30.08.2025 г.
Яйца – 1 бр. – „Аквилон“ L, 0,38 лв. – Билла, 30.08.2025 г.
Свинско месо – 1 кг. – Свинска плешка без кост, 5,99 лв. – Кауфланд  30.08.2025 г.
Хляб – „Стара Загора“ (бял) – „Симид“, 2,99 лв./830 гр., – supermag.bg, 30.08.2025 г.
Олио – 1 л. – 2,25 – „Extra line“ – Т-Маркет 02.09.2025 г. / „Добруджанско“, 2,39 лв., Кауфланд 30.08.2025 г.
Захар – 1 кг. –  „Сладея“ 1,29 лв. – Кауфланд, 30.08.2025 г.
Ориз – 1 кг. – „Крина“, 2,79 – Кауфланд 30.08.2025 г.
Електричество 1 kW/h-дневна тарифа – 0,293 лв. – „Електрохолд“ София 30.08.2025 г.
Бензин А-96 / А-95 – fuelo.net – осреднена цена на 30.08.2025 г.
Водка – 0,700 ml „Smirnoff“ – 15.99 лв. – Билла 30.08.2025 г.
Цигари – вносни (български вече няма) – „Rothmans“, 5.20 лв.
Бира – оригинална, кен 0,500 л – „Пиринско“, 1,15 лв. – Билла, 30.08.2025 г.
Бира – специално, кен 0,500 л – „Каменица“, 0,96 – Кауфланд 30.08.2025 г.
Бира – луксозно, кен 0,500 л. – „Heineken“, 1.59 лв. – Билла, 30.08.2025 г.
Кафе на зърна за кг. – „Lavazza“, 31,99 лв. – Билла, 30.08.2025 г.
Шоколад – български, за кг. – „Млечен“, 21,12 лв. – Билла, 30.08.2025 г.
Шоколад – внос, за кг. – „Milka“, 26,64 лв., Kaufland, 30.08.2025 г.

Ами, това е!

Библиография

Бонев, С. (2001). Времето, в което живях, и хората, с които работих. София: ИК „Нови хоризонти“.
Марков, Г. (1990). Задочни репортажи за България. София: Профиздат.